Бившият президент на Съединените щати Доналд Тръмп беше полезно препятствие за Европа. Неговият наследник, Джо Байдън, се оказва много по-сложен – приятел, който казва всички правилни неща, но те оставя на сухо, когато стане напечено.
От изненадващото изтегляне на Вашингтон от Афганистан до трансатлантическия скандал около продажбата на подводници на Австралия (AUKUS) и сега нарастващия спор около Закона за намаляване на инфлацията (IRA), който предлага данъчни стимули и субсидии за зелените предприятия в САЩ, така администрацията на Байдън неведнъж е хващала Европа в крачка.
При всяка нова забележима обида европейците изразяват шок, разочарование и ужас: как е възможно Вашингтон да не се консултира със съюзниците си или поне да не ги информира за плановете си? Междувременно американският отговор винаги е някакъв вариант на: Ужасно съжаляваме, дори не сме помислили за това.
Основната динамика е на учтиво безразличие. Въпреки подновения ангажимент на Вашингтон към НАТО и огромните разходи на оръжия и средства за подпомагане на Украйна да се защити от Русия, САЩ остават твърдо фокусирани върху това, което повечето възприемат като свое основно екзистенциално предизвикателство: Китай.
В това уравнение Европа често остава на заден план. Само че мнозина от тази страна на Атлантическия океан не успяват да разберат посланието – или да си направят изводите какво означава то за бъдещето на блока – вместо това предпочитат да играят по сценарий на възмущение и укор.
Актуален пример за това е разразилият се трансатлантически спор за IRA на Байдън.
Месеци наред, старателно изработван на Капитолийския хълм, законът представлява най-доброто двупартийно усилие на Вашингтон досега за декарбонизация на икономиката и подготовка за разграничаване от Китай. Законопроектът предвижда 369 млрд. долара за програми в областта на енергетиката и климата, включително милиарди субсидии, финансирани от данъкоплатците, за производството на електрически превозни средства в САЩ.
Случи се така, че това е потенциална катастрофа за Европа.
Наранени и объркани
В условията на енергийна криза, заради която голяма част от икономиката на Европейския съюз гледа в бездната, френският президент Еманюел Макрон поведе атака срещу IRA на Байдън. Той обвини Вашингтон, че поддържа „двоен стандарт“ по отношение на енергетиката и търговията. Той призова Европа да отговори със същото, като въведе свой собствен план за субсидиране, което предизвика посещението на търговския представител на САЩ Катрин Тай на срещата на министрите на търговията на ЕС в Прага на 31 октомври.
Но вместо да се опита да ги подмами с отстъпки, Тай ги прикани да се качат на китайския влак, като въведат свои собствени субсидии – което европейците не искаха да чуят.
Според дипломат от ЕС, който е говорил с Politico преди срещата на министрите на търговията, членовете на блока все още се надяват, че Байдън ще върне IRA в Конгреса за преразглеждане – перспектива, която според американски служители е толкова вероятна, колкото и отмяната на Деня на благодарността.
Резултатът е, че Европа отново се намира на позната територия: Не успява да формулира собствена съгласувана стратегия за борба с Китай. И вместо да получат солидарност от Вашингтон по време на война, те смятат, че САЩ са се вкарали в идеалната позиция да изсмукват инвестициите от Европа.
Очертанията на отговора на ЕС на IRA започнаха да се оформят в началото на тази седмица, когато Париж и Берлин – които съвсем наскоро се върнаха към разговор след разрив – съвместно призоваха за план на ЕС за субсидиране на националните индустрии.
Но този план вероятно ще се реализира едва след седмици, дори месеци. И дори ако всички 27 държави от ЕС успеят да сключат споразумение, техните лидери ще бъдат затруднени да отделят за него толкова средства, колкото Вашингтон е предвидил, тъй като повечето държави от ЕС все още се оплакват от високата цена на газа, голяма част от който в момента внасят от терминалите за втечнен природен газ в Тексас.
Отново Америка на Байдън се грижи за своите интереси, докато ЕС е оставен да се оплаква от пропуснати сигнали, наранени чувства и нелоялни практики.
Трагедията за Европа е, че това се случва в момент, в който трансатлантическите отношения трябва да са на най-високо ниво. Изборът на Байдън, последван от войната в Украйна и огромните инвестиции на Вашингтон в укрепването на източния фланг на НАТО, трябваше да бъде сигнал за решителното завръщане на САЩ в европейската сфера.
Но европейците откриват, че войната в Украйна е само един от аспектите на по-големия стратегически двубой на САЩ с Китай, който винаги ще има предимство пред интересите на ЕС.
Това беше вярно при Тръмп и остава вярно при неговия наследник. Просто посланието се предава в различен стил.
В дългосрочен план вежливото безразличие на Байдън може да се окаже по-смъртоносно.
превод: БГНЕС