Дано ужасът от АМ „Струма“ ни помогне да се смирим малко в отношенията с Република Северна Македония.
Дано се укротят инатът и патротарските напъни.
Бъдещите управляващи засега дават индикации, че ще бъдат прагматици, а не „талибани“ спрямо Скопие.
Това моментално бе прието на нож в средите, свикнали да черпят електорални дивиденти с националистически патос.
А при новите управници се очертава да не се нуждаят от услугите точно на този политически „сегмент“.
С досегашната политика губим все повече и без друго отдалечените от нас съседи.
Политическите елити тук и там поработиха усърдно и дълго, за да не можем да се понасяме все повече.
Ясно е, че е нужен съвсем различен подход.
Иначе ще продължим да възпроизвеждаме „облъчени“ поколения, идеологизирани в познатата плоскост – и тук, и там.
Всеки е свободен да се смята за наследник на Александър Велики, Прометей или Кафка.
И ако това е в зоната на комичното, то сериозните противоречия с хората край Вардар, които нараняват историческата ни памет, са съвсем други и добре известни.
И ЕС ще бъде много по-успешен арбитър в изясняването и решаването им, ако и РСМ членува там.
По-малко „Болен ми лежи…“, повече разум и реализъм.