„На фона на днешните настроения в България предизвикани от агресивната война на Русия в Украйна, колко хубаво е да разберем, че Русия има своите интереси, а има и хора, които ги защитават. Малки сме, трябва да се обединим и да защитаваме нашите интереси. Трябва да преодолеем онази щампа, която ни преследва вече повече от 150 години, че нашите интереси не могат да се различават от интересите на Русия. Напротив. Много често се различават и когато се различават трябва да изберем нашите, а не на Русия“, заяви бившият държавен глава Петър Стоянов пред NOVA.
Държах на среща с президента на Русия Борис Елцин през 1999 г., за да успокоя обществото, че членството в НАТО не е враждебен акт към Москва, че то не означава „да насочим нашите дула срещу Русия“. Срещата завърши така, както аз исках.
Стоянов се спря и на освобождаването на ключови министри от кабинета „Костов“. Той припомня, че Богомил Бонев е искал оставката на Иван Костов. Президентът споделя, че е трябвало да подкрепи правителството. „Реформите тъкмо вървяха“, казва той. Затова категорично застава зад Костов.
„Иван Костов не назовава кои са носителите на корупцията в това правителство и по този начин подкопа доверието в СДС. Аз призовавах Иван и ръководството на СДС да не губят общественото доверие. Бях убеден, че по-добър кабинет от този България не може да има“, разказва Стоянов.
„Проблемът беше в активите, които по наше време получиха висшите представители на комунистическата партия, на службите“, продължава той.
Част от пропагандните мероприятия по време на мандата на Петър Стоянов е свързана и с една откровена клевета. Че се обмисля страната да се откаже от кирилицата и да се въведе латиницата. Слухът се пуска от ловките манипулатори малко преди кампанията за президентските избори.
„Това е нелепа история, няма кой да направи това“, продължава президентът и допълва, че няма и как да се случи.
Завръщането на Симеон Сакскобургготски пренарежда политическата система. Тежката социална цена на реформите, подозренията за корупция, скандалите в управлението на СДС, предвещават краха на парламентарните избори. През юни 2001 година Национално движение Симеон Втори печели безапелационно вота. Депутатите на НДСВ са 120, само един по-малко от абсолютното мнозинство. Обединените демократични сили водени от Иван Костов понасят тежко поражение и печелят едва 51 места в парламента.
Президентските избори се провеждат пет месеца по-късно. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, а срещу него се изправя лидерът на БСП Георги Първанов. Анализаторите сочат Първанов като аутсайдер. Изненадващо той повежда на първия тур и печели балотажа с над 2 милиона гласа.
„Когато усетих, че губя изборите между двата тура, човек от моя щаб отиде при хора близки до Иван Костов, за да му каже, че се иска само едно, а именно някой да излезе и да каже, че Петър Стоянов е лош седесар, но не е ли по-добре да подкрепим “лошия“ седесар, отколкото лидера на БСП. Загубя ли и аз десницата много трудно ще се възстанови. СДС вече загуби. Историята го показа, че десницата никога повече не можа да се възстанови. Бях огорчен“, споделя Стоянов.
Президентът казва, че всяка една криза като тази, в която в момента сме изпаднали подкопава основите на демокрацията. При демокрацията понякога мнозинствата грешат, особено при незрялата демокрация, добавя той.
„Ние спечелихме изборите в голяма степен на хората, които пееха на митингите“, разказва той.
Сега ако се обърнем назад можем да видим колко дълъг път сме изминали. Как животът ни е променил. С какви трудности сме се преборили. Ако мислим, че днес ни е трудно, нека си спомним, как през 1997-а година, страната беше изправена пред опасността от гражданска война. Тогава избегнахме пропастта. Днес като че ли е време да си спомним и текста, на песента „Вдигни очи“, казва бившият държавен глава.