Правя това обръщение, стреснат и възмутен от случващото се в някои медии през последните дни и с желание да защитя не само моето семейство, но и да обърна внимание върху системното нарушаване на основни човешки ценности, етични практики и нравствени норми.
Цялата история започва с невинно спречкване по време на футболен мач между малкияj ми син и негов съученик. Случката е повече от безобидна, има видеозапис, на който ясно се вижда, че изобщо не става дума за училищно насилие или каквато и да е било форма на целенасочена агресия. Родител на едно от замесените деца решава да извлече неясно какъв дивидент от публичното обсъждане на тази история и – драматично преувеличивайки случилото се – съобщава на медиите за „чудовищно“ насилие срещу едно от децата. Подчертавам – нищо такова няма и не се е случило. Този факт е потвърден от видеозапис, от проверка на училищните власти и от взето впоследствие решение на педагогическия съвет на училището, където се развива действието.
Мотивите на родителите, поне за мен са ясни. Може би се търси мимолетна слава, а и материална изгода, основаваща се на допускането, че аз, за да защитя името и фамилията си, ще съм склонен да платя, за да се потули историята. Но няма какво да се потулва, а и аз не съм човек, който някога в живота си е допускал да бъде рекетиран.
В същото време ред медии, най-вече електронни сайтове, започват да тиражират преувеличена до неузнаваемост тази история, позволявайки се не само откровени лъжи и клевети, но и да публикуват снимки на непълнолетния ми син, което си е съставомерно нарушение и аз ще преследвам правдата в съда до получаване на удовлетворителен резултат. Сезирал съм също така и Агенцията за закрила на детето, защото подобно поведение, освен, че нарушава базисни етични норми е конкретно престъпване на законите, гарантиращи правата, психическото и физическото здраве на децата.
Позволявам си да занимавам , освен съда и по-широката общественост с този казус, за да подчертая, че днес се случва на мен, утре може да се случи на всеки малко по-известен, или минаващ за състоятелен човек в България. Съществува безконечен списък от полузаконни или изцяло изплъзнали се от всякаква регулация уж-медии, които се занимават с подобен вид рекет над публични лица и предприятия. В мое лице те ще срещнат отговор, който дълго ще помнят, защото аз нито заемам административен или изборен пост, нито работя с бюджетни средства и се ползвам от цялата закрила, която нашето законодателство дава на едно частно физическо лице. В същото време добре познавам законодателството и правната практика и съм напълно наясно, че всеки един от тези, които ще срещна в съда, ще бъде осъден. Но желая да се обърна към останалите журналисти, за които все още честта, достойнството и професионализма в професията означават нещо. Почитаеми журналисти, не позволявайте тази рекетьорска „иновация“ да петни общото име на журналистиката. Не ставайте волни или неволни съучастници в разпространяването на лъжи, клевети и откровени закононарушения, които някой разпространява с цел да набави материална изгода за себе си. Позволявам си да направя това обръщение дори в колегиално качество, защото дълги години, а и в момента съм издател на печатни медии, бил съм собственик на телевизии, радиостанции и други медийни предприятия. И винаги добрите журналистически практики и общовалидните етични норми са били закон в работата ми и – за щастие – закон в работата на журналистите, които са работили с мен.
Повярвайте, цялата медийна гилдия само ще спечели, ако не чака българския съд или някакви административни и политически мерки да регулират и респектират това срамно поведение, а сама тя се изправи срещу него, като адресира и осъжда публично подобни случаи.
С надежда, че гласът ми ще бъде чут, оставам с уважение към тази достойна, тежка и рискована професия,
Петър Манджуков