Стана ли футболът видео игра с ВАР? Стана ли футболът анимация, която „уж“ въздава справедливост на терена. Да, ВАР може и да е справедлива технологията, но убива футбола, прави го нещо като телевизионен джойстик.
Какво наблюдавахме до момента
На световното в Катар дебютира подобрената система на ВАР, която с камери и датчици изчислява засадата до милимунда от сантиметъра. Респективно така обръща хода на играта – дава дузпи, регистрира засади и отменя голове. В мача на откриването – Катар срещу Еквадор (0:2), подобрената ВАР изчисли, че кракът на еквадореца Енер Валенсия – защото катарецът седи мирно, а еквадорецът тича, то и няма как да тичаш със събрани крака, е в засада. И понеже това бе първият гол на Световното първенство, и понеже домакините играят, не че някой е очаквал Катар да предложи някакъв извънземен футбол в този мач, на италианската бригада и бяха нужни около 15 минути, за да „произведат“ тази нова анимация, в която да ни покажат, че има засада. Нарочно казвам произведат, защото те ни показват линията на засадата, но не и моментът на паса. Те ни казват: „Ето ви една анимация, че в тази ситуация има засада.“ Жалко, долно, гнусно и отблъскващо.
И после видяхме сензацията – Саудитска арабия победи Аржентина на Меси с 2:1. Видяхме гениална тактика на арабите, уникални пасове и комбинации, перфидно движение с и без топка, великолепно прегрупиране и движение по терена. Бяха „уникални“. А и щях да забравя – ВАР отмени три гола на Аржентина.
На Меси и компания единият от отменените голове пък беше за засада на част от рамото. Видеоиграта го показа, ВАР разбирайте. А ВАР не бърка.
Всъщност ВАР тотално обърка футбола. Играчите на терена обаче не са ботове. Те са живи хора, изразяващи своите емоции, сблъсъци, псувания, ритници, късания на фланелките, дърпания за гащите и каквото още се сетите.
И какво излиза, че ВАР може да отсъди засада, ако духне вятър и фланелката на футболиста се развее, а за тези, на които им стърчат перчемите, не ми се мисли – трябва да си дърпат главата назад.
Ето защо ми липсват грешките на съдиите. Човешкият фактор с всичките му плюсове и минуси, видени и невидяни ситуации, правилни и неправилни решения, я свирил дузпа, я не. Я видял ръката на Господ, я не. Някак съдията бе част от играта. И когато правеше прекалено много глупости, феновете от трибуните го поздравяваха с достойното: “Съдията, съдията, съдията п…..с (алтернативата бе – наш човек )”
А иначе във ВАР се инвестират милиони, подобрява се, развива се, обучават се хора, това значи и работни места, но убива красотата във футбола.
Дали е случайно, че вече все по-често виждаме плакати и призиви от сорта „Against Modern football“ (примерен превод – не на модерния футбол).
Футболът няма нужда от аниматори в тв студио, а от свобода и творчество на терена. Пък била и тя невинаги добре оценена от съдиите.