Можем ли да се надяваме, че Австрия и Нидерландия ще променят мнението си относно допускането на България и Румъния в Шенген… Защо Европейският парламент се тресе от корупционен скандал и може ли той да бъде потушен и заметен. Пред ФАКТИ говори Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти и преподавател в Софийския университет.
– Г-н Иванов, ние ли се залъгваме, че сме готови за Шенген, или Австрия и Нидерландия ни отрезвяват?
– Този въпрос има две страни. Първата страна е, разбира се, нидерландското вето. При Нидерландия, според мен, проблемите са по-скоро вътрешнополитически и ще ви кажа защо. През 2007-2008 година, когато в Белия дом влезе администрацията на Барак Обама, външната политика на САЩ спрямо Европа рязко се промени – към по-добро, разбира се. Но в този исторически период към Европа започнаха да проникват един такъв тип ляво-либерални ценности, да го кажем на по-прост език. Това беше една вълна от новото поколение, която обхвана Европа. А Нидерландия бе една от страните, които най-бързо усвоиха тези ценности. Впоследствие тези ценности породиха дебати в Европейския съюз. Един от тези дебати бе идеята за документ, който да регламентира отношенията в обществото. Говоря за Истанбулската конвенция. Тя не мина в България и така създаде напрежение вътре в Европа. И този смисъл, за мен лично, нидерландското вето се дължи от части и на такъв тип определения. Нидерландия гледа на България като на една дълбоко консервативна държавна, която не иска да възприеме тези ляво-либерални ценности в тази либерална вълна и поради тази причина ни поставят на „пауза“ до момента, в който сме готови да го направим. В този смисъл не изключвам в бъдещ план нашето приемане в Шенген да бъде обвързано с условия за възприемане на тези ценности под една или друга форма. Другата страна на нещата е ветото на Австрия, но тук имаме доста по-различни като съображения доводи, които са и на личностно ниво. Ако при Нидерландия имаме някакъв елемент, който частично можем да наречем състоятелен, защото България има големи проблеми с корупцията и с върховенството на закона, то австрийските съображения са напълно несъстоятелни.
– Австрия ни спира, защото пускаме много мигранти?
– Да, но трябва да кажем, че точно в Австрия се намират едни от най-големите клетки на радикализация в Европа. Това го казвам като човек, който участва в няколко изследвания, посветени на радикализацията. Австрия казва: „Вие не спирате мигрантите…“ Но е много цинично една държава, в която се намират такива големи ядра на радикализация, на нас да ни държи сметка за мигрантите. Ще си позволя да споделя своя опит от едно е изследване, в което участвах, в което ясно пролича, че
финансирането на радикални клетки у нас, които се намират на територията на нашата страна, получават пари от ядрата на радикализация в Австрия.
Така че да не говорят австрийците как бежанците минават границата, при положение, че именно от Австрия разни хора изпращат пари към други хора, които да се радикализират у нас. Извинявайте, но това е несъстоятелно. Аз разбирам канцлера Карл Нехамер от времето, когато той беше вътрешен министър.
Той получаваше заплахи за себе си и семейството му от радикалисти.
И сега може да изтъква това като прагматичен аргумент, за да ни спира за Шенген. Но монетата има две страни. Аз не отричам, че България има огромни проблеми с корупцията и върховенството на закона. Но при положение, че държави като Франция и Германия застават зад нас, за мен на аргументите на Нидерландия и Австрия на този етап са несъстоятелни.
– Премиерът на Нидерландия Марк Рюте пък каза, че българската граница се минава за 50 евро. Това бе начин да ни уязви, да се заяде или просто говори, за да защити тезата си пред обществото в страната му?
– Това не бе само реториката на Рюте, а и реторика на Нехамер. Как можеш да кажеш, че границата ни се минава за еди колко си евро, а другият да казва, че пускаме мигранти, след като ние виждаме какво се случва на границата. Че там загинаха хора, на българската граница в престрелка. Ясно е, българската граница не е разградена ограда, през която всеки може да мине, когато си иска. Това е доста унизително. А какво ще стане утре, ако такова обвинение бъде направено към Република Турция? Дали скандалът няма да е голям. Няма да е поради простите причина, че турската армия е втората по сила в НАТО. Така че Австрия е добре да се въздържа от двойни стандарти, защото такъв тип изказвания не кореспондират с европейската солидарност. Те са една демонстрация на много много лош вкус.
– Рюте също така каза, че догодина – през 2023-а, може Нидерландия да вдигне ветото. Какво толкова ще се промени у нас за една година? Имаме ли шанс след година…
– У нас за една година нищо няма се промени. Поне по отношение на аргументите на Нидерландия. Но, да, Нидерландия може и да вдигне ветото, защото имаме лобисти в Шенген в наша полза и това го виждаме в лицето на Германия и Франция. Но аз съм песимист за Австрия, защото, отново ще повторя, че докато там Нехамер е канцлер, не мисля, че ветото ще бъде вдигнато. Австрийците са много по-твърди, когато отстояват външнополитическите си позиции. Да, Нидерландия по-скоро ще го вдигне, както стана с Финландия, но за Австрия аз лично съм песимист. Така че опцията да влезем в Шенген през 2023-а е силно съмнителна.
– Премиерът на Нидерландия обяви вече и какво иска от България – да приключи механизмът за мониторинг на Шенгенската информационна система и нова оценка по Механизма за сътрудничество и проверка…
– Това са конкретни искания от България към Шенген. По същество тези искания са свързани с преоценка, преподготовка, преразглеждане на цели сегменти от нашето членство в Шенген. С други думи България ще трябва още веднъж да преработи, да преосмисли някои от усилията, които е вложила в присъединяването на Шенген. Така поставени условията на Нидерландия изглеждат изпълними, но се съмнявам, че това може да се случи до лятото. Ако ние приемем тези искания, ако направим тези преоценки така, както ги е описал Рюте, това ще отнеме време до зимата на 2023-а. И това при все, че и австрийците свалят своето вето. Намирам за по-възможно този мониторинг да приключи по-скоро от зимата на 2023-а. Исканията на Нидерландия не са неизпълними и даже смятам, че са необходими, за да приключи нашето присъединяване. Просто трудно бихме ги изпълнили до лятото, защото има много работа. Добрата новина е, че явно имаме добри лобисти в Шенген, а и покрай този скандал в Европейския парламент стана ясно, че между държавите в ЕС не могат да се прилагат двойни стандарти.
– И да поговорим за Европейския парламент, който се тресе от корупция. В същото време Нидерландия гледа нас и говори за върховенство на закона… Как да си го обясним?
– Вижте, корупцията в Европейския парламент, изобщо в европейските институции, е толкова дълбоко проникнала, говоря за институционалната архитектура на Европейския съюз, че на нея вече се гледа като на нещо нормално. А това изобщо не е нормално. Не може да се нарече нормално заместник-председател на Европейския парламент да си върти сделки с Катар. Нека да си представим, че утре някой високопоставен служител в рамките на общността реши да върти бизнес, примерно, с Русия. Имаше такива случаи, но те се потулиха. Или с някоя друга държава, която е извън общността. Трета страна, която е враждебна на ценностите на общността. Тогава ще се вдигне ли такъв шум. Няма да се вдигне.
Сега се вдигна, защото аргументите и доказателствата са повече от очевидни.
Но ние забравяме, че в европейските институции има нещо друго, за което малко се говори – за така наречения демократичен дефицит.
Как европейските институции се отчитат пред европейските граждани?
По какъв точно начин институциите ще понесат отговорност за това, че едни такива средства, които се покриват от бюджета, са били използвани за лично облагодетелстване. Пред кого ще отговаря заместник-председателят на Европейския парламент? Тук става въпрос за двойни стандарти. Не може България да бъде унижавана по такъв начин от една страна, а от друга страна Европейския съюз да си затваря очите за проблемите с демократичния дефицит в европейските институции.
– Ефектът служебен кабинет точно в този момент у нас как изглежда в очите на Европа…
– Това ни е голям проблем, че нямаме редовен кабинет. Отново ще подчертая, че ние имаме проблеми с корупцията, имаме проблеми с правовата държава, имаме проблеми с върховенството на закона. Това са неща, които се говорят и от политици, и от обществото, които са очевиден факт. То даже това стана клише да се говори.
– Както и сме свикнали да ни говорят за „гнилите ябълки“…
– Много хубава метафора, беше чудесно сравнение. Но най-големият проблем е, че ние пет пъти правим избори, а не можем да излъчим редовно правителство, което да работи по-дълго. Много пъти съм повтарял, но ще кажа още веднъж… Хайде да видим как изглежда един служебен министър, разбирайте човек, който е временно изпълняващ длъжността си политик, който отива на среща на най-високо равнище или на среща на висок формат на Съвета на Европейския съюз. Как? Изглежда като човек, който не е на мястото си. И така тръгват нещата. Липсата на редовен кабинет е сериозна пречка. В крайна на сметка, чуваме Нидерландия и Австрия да ни казват: „Вие нямате редовен кабинет, а искате Шенген…“ Тогава дори Германия и Франция мълчат, защото това е очевиден факт.