В становище до служебния вицепремиер по управление на европейските средства, до служебния министър на образованието и науката и до председателя на Комисията по образование и наука в 48-то Народно събрание, Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ изразява редица препоръки, свързани с планираните промени в инвестициите за STEM в Националния план за възстановяване и устойчивост.
БАСКОМ обединява над 150 компании и организации от софтуерния сектор в България и от години е ангажирана с проблемите на образованието. Нейни експерти участваха активно в първата Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ през 2021 г., като възможност чрез нея да се засили интересът на учениците към изучаването на точни науки, както и да се развият умения и компетенции, необходими за успешната им професионална реализация.
От БАСКОМ напомнят, че едно от забележителните качества на Националната програма е интегрирането на всички важни компоненти за развиване на STEM обучението в едно: дизайн на нова училищна среда, технологии, интегрирано учебно съдържание, обучения на учители и нови лидерски роли, свързани с училищните STEM центрове.
В становището си от БАСКОМ настояват да се запази интегрираният подход при финансиране на дейностите, свързани с изграждане на инфраструктура от една страна, и обученията и подготовката на преподаватели, от друга. В противен случай се създават предпоставки да не настъпи съществена промяна в качеството на образование и вместо това, училищата да потънат в проблеми, свързани с поддръжка на големи количества дигитални устройства или такива, чиито технически параметри не отговарят на реалните нужди на образователния процес. Проблеми ще възникнат и с обученията на преподаватели, които нямат общо с целите, заложени от училището при кандидатстване за изграждане на STEM център, с липсата на дългосрочна стратегия за осигуряване на консумативи за техниката, както и проблеми, свързани със сроковете и отчитането на проекта.
„Така заложеното в Концепцията приравняване на образователната среда с образователната инфраструктура представлява подмяна на концепцията за STEM образование, което трябваше като идея да създаде началната екосистема за иновации чрез ново съдържание, нови модели на преподаване и изцяло нова концепция за учебна среда. Понастоящем всичко това е сведено до строително-ремонтни дейности и закупуване на техника“, пишат в становището си БАСКОМ.
Асоциацията настоява още бенефициенти по програмата, касаеща всякакви STEM инвестиции, да не са общините, а училищата. „Смислено е всяко училище да изработва отделна концепция за STEM, според нуждите и профила си“, пише още в Становището на БАСКОМ.
За да се постигнат по-добри резултати в кратки срокове, от БАСКОМ отправят няколко препоръки:
Училищата сами да изготвят цялостна концепция за своите STEM центрове, да избират и планират подходящите за своя екип обучения, като се отдели процент от текущия бюджет, заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост, за осигуряване на съдържание и обучение на преподаватели, заедно с концепцията за изграждане на средата и избора на оборудване.
Относно хардуера и доставката на техника да се въведе „опционален“, а не „задължителен“ характер на спецификациите, а те да се отворят, за да поддържат различни хардуерни и софтуерни решения. Училищата да могат да избират инвестицията в екрани, компютърни устройства или комбинация от тях, спрямо нивото си на готовност и целите си.
Да се създаде експертна група, която да подпомага Министерството на образованието и науката в цялостната реализация и комуникация по STEM програмата.
От БАСКОМ припомнят, че не бива да се пропуска уникалния шанс да се изгради приобщаващо и модерно образование, поощряващо младите хора да се занимават с наука и да бъдат конкурентни в технологичните индустрии с добавена стойност. За тази цел е важно да се създаде образователна среда от ново поколение, обслужваща съвсем нова парадигма на мислене, подготвени учители, подходящо учебно съдържание и педагогически инструментариум.