Ситуацията в световната икономика през 2022 г. беше едновременно много лесна и невъзможна за прогнозиране. Съвсем очакваното покачване на инфлацията и падането на почти всички пазари (за което предупреждаваха повечето квалифицирани анализатори) беше насложено от войната в Украйна, която значително повлия на цената на природните ресурси и всъщност премахна Русия от инвестиционната карта на света.
Заплахата от хранителна криза, усложняването на търговията и логистиката на пътниците между Европа и Югоизточна Азия, спешното преразпределение на газовите потоци и депресията на европейската икономика поради нарастващите цени на енергията, увеличиха нестабилността на пазара и показателите за инфлация, принудиха централните банки да реагират по-сурово към събитията чрез повишаване на ставките и принуди експертите да говорят за дълбока рецесия в развития свят.
Китай също не добави предсказуемост, последната сред големите икономики, която поддържа политика на нулева толерантност към коронавируса и показа много скромни икономически резултати на фона на падащи инвестиционни пазари.
Не е изненадващо, че почти всички анализатори очакват стабилизиране от 2023 г. – но може би това е твърде оптимистично за предстоящата година.
Надпревара на пазара на труда
Никой не се съмнява, че ще има рецесия в САЩ, ЕС и Великобритания. Индексът на бизнес активността PMI в повечето развити страни е стабилно под 50 пункта (бел. ред. последните данни са по-близо до 44-45), падащият пазар на недвижими имоти (бел. ред. понижение с 25-30% в зависимост от страната) води до депресия в строителството индустрията, международният трафик намалява и дори пазарите на пътувания, отдих и хранителни услуги, които не успяха да възстановят нивата на заетост преди коронавируса, показват признаци на свиване.
Основната и може би единствената причина за рецесията е повишаването на лихвите. Икономиките на развитите страни са силно зависими от цената на капитала и този фактор не се компенсира нито от възстановяването от пандемията, нито от ясно видимата тенденция на големите икономически блокове към деглобализация – изтеглянето на основните производствени вериги от вчерашния „глобален фабрики“ в техния периметър.
Отделен важен фактор е бързото нарастване на заплатите, предизвикано както от споменатата деглобализация, така и от намаляването на дела на трудоспособното население в икономиката. Този процес продължава дълго време, успоредно с натрупването на инвестиции и недвижими имоти от средната класа на развитите страни: на фона на ниските ставки все повече високоплатени професионалисти използват спестяванията като първоначална вноска по ипотека, закупуване на недвижими имоти под наем и/или създаване на портфейли от консервативни финансови инструменти с ливъридж и напускане на основната работа много по-рано от възрастта за пенсиониране.
Натиск при залагане
Повечето икономисти смятат, че рецесията в развитите икономики ще доведе до забавяне на растежа на световния БВП през 2023 г. до 1,5%. Това ще се случи въпреки връщането на Китай към активно производство след премахването на ковид ограниченията – до голяма степен противно на позицията на китайските власти, които са принудени да се съобразяват с мнението на населението, изразено на последните масови протести срещу локдауните.
Високите лихви не могат да не повлияят на капиталовите пазари: по-скъпият дълг прави рефинансирането по-трудно, което би трябвало да доведе както до неизпълнение на задължения или преструктуриране на дълга на слабите кредитополучатели, така и до увеличаване на емитирането (и следователно предлагането) на акции.
Нарастващите рискове на дълговия пазар ще окажат натиск върху цените на дълга с по-нисък рейтинг, разширявайки спредовете в допълнение към по-високата доходност поради по-високите лихви. Увеличаването на предлагането на акции и увеличаването на доходността на дълговите инструменти (като алтернатива на инвестирането в акции) трябва да доведе до спад на фондовите пазари по света. В крайна сметка трябва да видим нарастваща волатилност, придружена от усвояване на капиталовите пазари, криза при високорисковите дългове и по-висока доходност при нискорисковите.
Инфлацията, притисната от строгата парична политика, вече намалява в САЩ и най-вероятно през втората половина на 2023 г. ще достигне нива от 3-3,5%: в ЕС ще започне да намалява през първото тримесечие, а във Великобритания през второто тримесечие, достигайки умерени нива в целия развит свят до края на годината. И ако е така, след достигане на вече близки гранични стойности (5-5,25% за долара, 4% за паунда, 3,5% за еврото).
Шансове и рискове
Ако събитията се развият по този сценарий, то до края на 2023 г. Централната банка ще може да се върне към политиката на нежно стимулиране на икономиките; пазарите са склонни да прогнозират такива промени предварително (средно половин година) и следователно втората половина на годината може да стане по-благоприятна за инвеститорите. Тези, които предварително изграждат портфейли от висококачествени облигации, като се възползват от нарастващата доходност през 2022 г., ще имат особена полза. Но как се държат пазарите на акции зависи не само от кривата на лихвените проценти, но и от икономическата ситуация: съотношенията стойност/приходи на компаниите в развитите пазари все още сочат към очаквания за растеж на печалбите, който е малко вероятно да се материализира с високи темпове по време на рецесия.
В подобна прогноза обаче има редица неотчетени рискове: на първо място, остава неясно дали Китай ще успее да се измъкне от последствията на пандемията и да възстанови растежа. Изоставянето на политиката на нулева толерантност вече води до експоненциално нарастване на заболяванията и смъртните случаи, което властите все още не признават, но едва ли ще могат да крият още дълго. Малко вероятно е китайските власти да са готови да признаят неефективността на своите ваксини и да реваксинират населението си със западните власти – и връщането към блокирането ще удари както БВП, така и цените на китайските стоки на пазарите, тласкайки инфлацията в света.
Вторият голям проблем са цените на природните ресурси и по-специално на въглеводородите. Това, което има значение за световното предлагане, е не толкова частичното оттегляне на Русия от пазара, колкото липсата на инвестиции в производството през последните години. Някои анализатори, като например тези на Goldman Sachs, вярват, че през 2023 г. тази недостатъчна инвестиция ще създаде недостиг на доставки, което ще доведе до покачване на цените на въглеводородите с поне 30-40%. Bank of America излезе с прогноза с цени на Brent около 100 USD за барел. Малко вероятно е подобни цени да свалят инфлацията до целевите нива и със сигурност ще допринесат за задълбочаване на рецесията; първият ще забави намаляването на лихвите от Централната банка, вторият ще влоши прогнозите за приходите и по този начин ще задълбочи падането на пазарите.
И накрая, поучени от горчив опит, трябва да оставим на света през 2023 г. правото на изненади (а опитът ни учи, че изненадите най-често са негативни). Развитието на събитията в Украйна може да доведе до още по-сериозни проблеми, като пълно оттегляне на Русия от въглеводородния и селскостопанския пазар, спиране на износа на руски никел и титан, което ще доведе до недостиг на тези ресурси по веригата, нарастване на цените, намаляване на производството в редица индустрии и дори проблеми при осигуряването на храни за развиващите се страни. Други военни конфликти могат да се появят от нищото и да повлияят на състоянието на икономиката както в регионален, така и в световен мащаб – конфликтът около Тайван със сигурност би бил такова събитие. Ако последните 2 години ни научиха на нещо, то е, че прогнозирането е неблагодарна задача и инвеститорите трябва да бъдат внимателни.