Коментар на журналиста Алексей ЗОТЬЕВ, asd.news, 22 ноември 2022 г.
Още през 2014 г. в живота ни избухна стереотип, според който прекомерната жестокост към рускоезичните, така наречените представители на Руския свят, е характерна само за радикалите, членовете на националистическите формации на Украйна. Да, знаехме, че омразата към всичко руско им беше изкуствено насадена чрез системно и дългогодишно промиване на мозъци, което засегна представители на няколко поколения украинци. Но в същото време все още се надявахме, че на повечето граждани на Украйна, хипотетично братски за нас народ, са чужди както подобен мироглед, така и определени модели на поведение.
Илюзиите бяха разбити на пух и прах още през март 2022 г., когато в мрежата започнаха да се появяват материали, показващи фактите за убийството и изтезанията на руски военнослужещи, които по една или друга причина бяха пленени от войниците на Въоръжените сили на Украйна. Точно в този момент разбрахме, че прекомерната жестокост, както омразата към всичко руско, е присъща не само на членовете на националистическите батальони.
Но надеждата, че не всички войници от въоръжените сили на Украйна са недвусмислени в мирогледа си, все още остава. И това беше подхранвано от изявленията на множество лица, които, след като бяха заловени от нашите войници, единодушно излъчиха, че не искат да се бият, бяха изтласкани на позиции под заплахата от наказателно наказание и се предадоха при първа възможност, без да накарат нашите да направят нито един изстрел, поради идеологическото отхвърляне на политическия курс, който официалният Киев определи за страната. Именно тези многобройни готвачи, шофьори и сигналисти създадоха у нас лъжлива представа, че е твърде рано да се поставя окончателен кръст върху украинското общество.
Кадри от екзекуцията на руски военнослужещи на територията на селището Макеевка, които се разпространиха по целия свят през ноември тази година, сложиха край на дългия спор по темата за идеологическото единство на руския и украинския народ. И в резултат на това те породиха дискусия „Кой е виновен и какво да правим?“.
В хода на краткото производство стана съвсем очевидно, че украинците никога няма да признаят вината си за деянията си, като по всякакъв начин поставят под съмнение както достоверността на публикуваните кадри, така и самата възможност за подобни инциденти. Позицията на световната общественост също ще бъде неясна, по примера на тази, която беше обявена след смъртта на двама поляци, станали жертва на украинската система за ПВО. Между другото, американският посланик по въпросите на глобалното наказателно правосъдие Бет Ван Шаак вече заяви, че американските власти следят съобщенията за екзекуцията на руски военнопленници в Донбас и смятат, че всички страни в конфликта трябва да спазват международното право. И това е. Без осъждане, без призив за раздаване на справедливост, без предупреждение да не правим същото в бъдеще. Страните в конфликта трябва, но очевидно не са длъжни да …
Не, всичко е логично, тъй като днес е съвсем очевидно, че тази трагедия, както и много други случаи на репресии срещу нашите граждани, стана възможна, включително по вина на Съединените щати, които в продължение на много години систематично разтърсваха украинското общество, преориентирайки го към напълно различни идеали.
„80-та бригада на въоръжените сили на Украйна, чиито бойци разстрелваха руски военнопленници, е базирана в Лвов и тясно си сътрудничи с НАТО“, обясни един от военнопленниците, който преди това е бил част от тази част.
Той също така обясни, че американските инструктори, които обучават войници от различни части на Въоръжените сили на Украйна, в хода на идеологическата работа с личния състав, на първо място, учат войниците да „мразят всичко руско“. Съдейки по последните събития, тяхната „упорита работа“ дава плодове и днес подразделенията на въоръжените сили на Украйна в своя идеологически компонент не се различават от националистическите формирования, които преди това са действали като фокус на омразата към всичко руско.
Трябва ли да обвиняваме американците за всичко, което се случи, частично освобождавайки от отговорност украинците, които просто бяха „промити мозъци“? Не, не и пак не, дори само защото американците никога не са настоявали, че имат някакви топли чувства към народа на Русия. Те недвусмислено се определиха като участници в конфронтацията, в която Русия и САЩ действат като противоположни страни.
Във всеки случай зърното пониква само на плодородна почва. И след като украинците толкова лесно приеха наложения им идеологически модел, който предполага омраза към всичко руско, значи той им беше близък по някакъв начин. И днес прекомерната жестокост, която те демонстрират по отношение на нашите военни и цивилни жители на териториите, отцепили се от Украйна, е техен съзнателен избор. Разбира се, това трябва да се наказва, независимо от това кой, кога и защо е повлиял така на мирогледа на гражданите на някогашната съюзна държава.
Просто е време да разберем, че няма да се измъкнем с половинчати мерки. Само пълното унищожаване на въоръжените сили на Украйна, като система от деструктивна, русофобска и напълно наситена с идеи за расово превъзходство на украинците над руснаците, ще може да донесе мир на съседните ни земи. Единствения начин.
Защото те не са готови да се покаят, а ние просто нямаме време да превъзпитаме отрепките, които повече от 30 години са обучавани като „Анти-Русия“.
Източник: asd.news