Шведският парламент утвърди днес консерватора Улф Кристершон за нов премиер на страната, предадоха световните агенции.
Кристершон ще оглави трипартийно, десноцентристко правителство на малцинството, което ще разчита на подкрепата на крайнодясната партия „Шведски демократи“, за да си осигури мнозинство при гласуванията в Риксдага – еднокамарния законодателен орган. В Швеция министър-председателите може да управляват, докато няма парламентарно мнозинство срещу тях, отбелязва Асошиейтед прес.
Шведският парламент избра Кристершон за премиер със 176 гласа „за“ при 173 „против“. Новият министър-председател съобщи, че ще представи своето правителство утре.
В петък 58-годишният Кристершон, лидер на Умерената коалиционна партия, обяви, че е сключил коалиционно споразумение с две други десноцентристки формации – Християндемократическата партия и Либералите. Това стана след един месец на преговори с партия „Шведски демократи“, която на парламентарните избори на 11 септември получи над 20 процента от гласовете, заемайки второ място след досега управлявалите социалдемократи.
Партия „Шведски демократи“ е основана от десни екстремисти през 80-те години на миналия век. При сегашния си лидер – 43-годишният Ими Окешон, който зае поста през 2005 г. – обаче тя смекчи реториката и изгони онези свои членове, които изповядваха открито расистки възгледи, припомня АП.
Партията получи председателските постове в четири парламентарни комисии. Окешон, който отрича неговата формация да е крайнодясна, призна, че тя би предпочела да се сдобие с министерски кресла, но все пак изрази задоволство, че тя ще има влияние върху правителствената политика, включително по въпросите на имиграцията и престъпността.
До 2018 г. основните шведски партии изключваха каквато и да било възможност за взаимодействие с антиимигрантската, популистка формация, припомня Ройтерс. Посланието на „Шведски демократи“, че десетилетията на щедра социална политика и благосклонно отношение към имиграцията са довели до безпрецедентната вълна на гангстерски убийства и престъпност в страната, обаче увеличи значително избирателната подкрепа за партията.
Само преди няколко години Улф Кристершон се бе зарекъл да не се коалира с „Шведски демократи“, отбелязва Франс прес. След предишните парламентарни избори в страната – през 2018 г., той обаче не успя да формира управляваща коалиция и така властта остана в ръцете на социалдемократите. На следващата година Умерената коалиционна партия и антиимигрантската формация започнаха постепенно сближаване, което сега позволи на Кристершон да вземе реванш. Въпреки че според критиците това е станало с цената на „договор с дявола“.
Впрочем редица правителства в Швеция, и от десницата, и от левицата, едно след друго затегнаха миграционната политика през последното десетилетие. Новата коалиция обаче обеща да завие още по-надясно, отбелязва Ройтерс.
Трите партии по-конкретно се договориха Швеция да предоставя бежански статут само временно и да направи по-трудно за имигранти да получават социални помощи. Ще бъдат обмислени и нови стимули за убеждаване на имигранти да се връщат в родните си страни, „със специален фокус върху тези, които не са се интегрирали“ в шведското общество.
Новата коалиция планира Швеция да дава убежище само на 900 души годишно. За сравнение, миналата година страната прие 6400 човека, отбелязва АФП. Освен това десноцентристката коалиция предвижда възможността „да бъдат експулсирани чужденци за лошо поведение“.
Що се отнася до борбата с престъпността, трите партии се споразумяха за по-строги мерки срещу бандите и за по-дълъг престой в затвора за гангстерите, посочва Ройтерс. АФП изброява и други планирани политики: възможност за претърсване на хора без конкретни основания в определени рискови квартали, по-тежки присъди за рецидивистите и прибягване до анонимни свидетели.
Освен затягане на имиграционната политика и увеличаване на правомощията на полицията – политики, които осигуриха подкрепата на „Шведски демократи“ – новата управляваща коалиция се договори още за понижаване на данъците и за ограничаване на социалните помощи.
Десноцентристът Кристершон стана премиер след осемгодишното управление на Шведската социалдемократическа работническа партия. Той наследи на поста Магдалена Андершон – първата жена министър-председател в историята на Швеция. 55-годишната Андершон беше премиер по-малко от една година. Тя зае поста едва през ноември 2021 г., но бе начело на едно от най-слабите правителства в историята на страната. Нейният еднопартиен кабинет също нямаше мнозинство в парламента, като социалдемократите имаха едва 100 депутати в предишния състав на 349-членния Риксдаг.
Новата коалиция също изглежда крехка. Умерената коалиционна партия е едва трета политическа сила в шведския парламент, само със 68 депутати. Християндемократическата партия разполага в Риксдага с 19 места, а Либералите – с 16. Това означава, че трите формации имат заедно 103 депутати – под една трета от всички. При това парламентарното мнозинство на коалицията е твърде малко дори с подкрепата на „Шведски демократи“. Крайнодясната партия има 73 депутати, т. е. четирите формации разполагат общо със 176 места – с едно повече от необходимите за мнозинство 175 мандата.
Иначе социалдемократите остават първа политическа сила. Партията има 107 депутати.
Социалдемократите разкритикуваха остро трипартийната коалиция, разчитаща на подкрепата на крайната десница. Министърката на здравеопазването в досегашното шведско правителство Лена Халенгрен нарече новия управленски формат „странна конструкция“.
Според мнозина коалицията представлява промяна на парадигмата в Швеция и ще навреди на нейния имидж пред света като социална и толерантна страна, отбелязва АП.
АФП посочва, че голямото предизвикателство е да бъде намерено най-малкото общо кратно между политическите програми на „Шведски демократи“ и Либералите – малка партия, за която влизането на крайната десница в правителството беше „червена линия“.
„Това е правителство на „Шведски демократи“, но без „Шведски демократи“, обобщи в редакционна статия в. „Афтонбладет“ – едно от големите издания в страната. „Това е тяхната политика, включително в спорни области като имиграцията, полицейските правила, съдебната система или международната помощ“, коментира близкият до социалдемократите всекидневник.
Иначе непосредствен приоритет пред новото шведско правителство ще бъде да овладее високата инфлация. Цените впрочем скочиха в цяла Европа след края на пандемията от новия коронавирус. Инфлацията се повиши още повече след руската инвазия в Украйна, която доведе до драстично поскъпване на енергията.
По всичко изглежда, че Швеция, която е от привържениците в Европейския съюз на твърдата линия към Русия, ще запази този курс и при новото десноцентристко правителство. Страната ще бъде ротационен председател на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година. Очаква се Швеция да влезе в НАТО – процес, който започна след руската инвазия в Украйна – като въпросът е дали Турция ще наложи вето.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави новия шведски премиер. „С нетърпение очаквам да работим заедно, за да отговорим на множеството предизвикателства, пред които е изправен нашият Съюз“, написа тя в поздравителното си послание.
Икономист по образование, Улф Кристершон е почитател на героя от комиксите Тентен. Той и съпругата му имат три осиновени деца – момичета от Китай.