Виталий Портников: Инструмент за шантаж. Новата роля на Крим
През годините, изминали от окупацията на Крим, анексираният от Русия полуостров беше използван от Владимир Путин като доказателство за ролята му на “обединител на земи“ на загиналата империя, действал като нова руска военна база в Черно море, предназначен да дестабилизира ситуацията в региона, като плацдарм за бъдеща инвазия в Южна Украйна и дори като експериментална територия за окончателно разрушаване на останките от руското правосъдие…
Сега, когато руската армия губи позиции в окупираните територии на континентална Украйна, с тенденция за нови загуби в резултат на възможното поражение на режима на Путин, Крим изглежда поема нова роля. Като основен инструмент на руския шантаж. Като най-важната „територия на Русия“.
Може да остане впечатлението, че Кремъл е готов да „търпи” всичко. Може да се взривяват военни съоръжения в Белгородска област на Русия. Руската армия може да напуска градове във вече анексирания Донбас. Но ако внезапно избухне пожар на Кримския мост, тогава Владимир Путин ще седне с шокирано изражение на лицето си, а руската авиация ще започне да нанася удари по инфраструктурата на Украйна буквално ден и половина след пожара.
Най-важното е да не се пресича административната граница на Крим. Важно е да не се пипа Керченския мост! И сега екстравагантният милиардер Илон Мъск предлага „да се остави Крим на Русия“, сякаш изразявайки скритите желания на руския владетел.
Мисля, че най-важното е да не се поддаваме на това изнудване, да не вярваме на тази декорация. Защо руският президент трябва да е по-загрижен за сигурността на Крим, отколкото за сигурността на Белгород? Защо статутът на Крим трябва да се различава по някакъв начин от статута на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области – всички тези украински области бяха анексирани от Русия по един и същи сценарий? Защо трябва да се мисли, че военните поражения не предизвикват емоции у Путин, но пък след пожара на Кримския мост той дава заповед незабавно да започне бомбардировка на Киев или Лвов? Как може да се вярва на подобна мистификация?
Сигурен съм, че във войната, която Русия започна срещу Украйна, няма „червени линии“, които да са свързани с пожара на Керченския мост, преминаването на украинската армия в настъпление на територията, окупирана от Русия, и дори с излаз до административната граница на Крим. В тази война има само една „червена линия“, която отдавна е прекрачена от Путин – държавността, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Да се убеждаваш, че украинската държава ще може да съществува дълго време в мир и сигурност в настоящата ситуация, без да възстанови международно признатите си граници, означава да повториш грешката от 2014-2022 г., когато много украинци решително отказаха да разберат, че анексията на Крим и войната в Донбас е само първата стъпка към ликвидирането на самата украинска държава. И че, ако ние, украинците, наистина искаме дълъг и траен мир, трябва, според една стара поговорка, да се готвим за дълга и кръвопролитна война, а не да се успокояваме с инфантилни илюзии, че за мир може да се договориш с някой, който отдавна е заложил на война и насилие.
Украйна като държава-инвалид, държава без контрол върху собствените си територии, няма да представлява интерес за никого. Няма да представлява интерес за Русия, защото Кремъл ще бъде сигурен, че ще може да завладее и други територии на тази държава. Няма да представлява интерес за Запада, защото предаването на украинските територии на Русия би означавало пълно поражение на международното право. И няма да представлява интерес и за самите украинци, защото те вече са се убедили, че съдбата на такава държава е война и смърт.
Затова съм сигурен, че Украйна може да има бъдеще само с всичките ѝ земи, откраднати от Русия. С Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка области. И с Крим. Разбира се, и с Крим. Мисля, че Владимир Путин разбира това не по-зле от вас и мен.
Затова той използва анексирания полуостров като инструмент за изнудване.
Източник: Віталій Портников для krymr_com
Бесарабски фронт