В края на миналия месец Япония обяви историческа ревизия на отбранителната си доктрина, като реши да придобие способност за нанасянето на удари по вражески бази. Страната също така ще удвои разходите си за отбрана в периода до 2027 г., съобщи японската агенция Киодо. Това е драстична промяна в следвоенната политика за сигурност на Япония, която досега бе разработвана съобразно пацифистката ѝ конституция.
Тъй като ситуацията в областта на сигурността около Япония става нестабилна поради заплахите от страна на Китай и Северна Корея, Токио, който в продължение на 77 години отхвърляше военните действия, ще може да извършва директни атаки срещу територии на друга страна в случай на извънредна ситуация. Промените в националната стратегия на Япония се съдържат в три документа: Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и Средносрочна програма за отбрана, посочва Ройтерс.
В документите подробно се описва решимостта на Япония да разработи нови способности за „контраудар“. Тези способности ще позволят на Токио да атакува кораби и да поразява цели на разстояние до 1000 километра с ракети, изстреляни от сушата или по море. Понастоящем японската армия е въоръжена с ракети, които могат да прелетят най-много няколкостотин километра. Токио вярва, че развиването на способности за контраудар ще възпре потенциалните атаки. Япония обсъжда тези промени от повече от две години. Министерството на отбраната ще похарчи над 43 трилиона йени (315,76 милиарда долара) за армията си в периода до 2027 г., удвоявайки бюджета си за отбрана до около 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП).
Съседните на Япония страни обаче осъдиха рязкото увеличаване на разходите за отбрана и значителните промени в дългогодишните политики за сигурност на страната, като дори съюзнически правителства изразиха тревога от разрастващата се надпревара във въоръжаването в Североизточна Азия, коментира онлайн изданието на „Дойче веле“.
Северна Корея реагира бързо на съобщението на Япония, като в изявление, публикувано от външното министерство в Пхенян, заяви, че Токио „внася сериозна криза в сигурността на Корейския полуостров и Източна Азия“. Обвинявайки Япония, че е „държава, която извършва военни престъпления“ и е в „безогледно нарушение на Устава на ООН“, в изявлението се твърди също, че Токио „се стреми да задоволи черногледите си намерения [и] натрупва оръжия за повторно нахлуване“ в Корея. Министерството заплаши, че Северна Корея ще отговори с „реални действия“, въпреки че не уточни намеренията си.
В изявление, публикувано чрез посолството си в Токио, китайското правителство заяви, че стъпката на Япония „провокира регионално напрежение и конфронтация“ и призова Токио да спре да използва по неговите думи „китайската заплаха“, за да оправдае собствената си военна експанзия.
Русия също се присъедини към критиките, заявявайки, че Япония изоставя водената от десетилетия пацифистка политика и я заменя с „необуздан милитаризъм“. В изявление на външното министерство в Москва се казва, че решението „неизбежно ще провокира нови предизвикателства пред сигурността и ще доведе до увеличаване на напрежението в Азиатско-Тихоокеанския регион“.
Яков Зинберг, професор по международни отношения в токийския университет „Кокушикан“, заяви, че критиките от страна на регионалните съперници на Япония „съответстват на това, което очаквах преди обявяването“ на новата стратегия. „Опасявам се, че сме близо до това да се озовем във вихъра на надпревара във въоръжаването в региона, а може би това вече е започнало“, добави той в интервю за „Дойче веле“ .
„Севернокорейският отговор беше до голяма степен риторичен и те всъщност няма да нападнат Япония, но този отговор е симптоматичен за нашето време“, посочи той. „Трябва да сме по-притеснени от Китай и Русия, които в края на декември проведоха съвместни военни учения в Източнокитайско море и това може да се разглежда само като послание към Япония“, добави Зинберг.
По думите на експерта той е бил по-изненадан от реакцията на Сеул на увеличаването на японските разходи за отбрана. Правителството на президента Юн Сук-йол заяви, че това е „сериозен въпрос“ и предупреди, че Токио трябва да се консултира със Сеул по всички въпроси на сигурността, които засягат Корейския полуостров.
Южнокорейските медии бяха още по-остри, като в своя редакционна статия в. „Корея таймс“ изиска от Токио „да не забравя уроците от Тихоокеанската война“, приключила преди близо 80 години, и заяви, че „японските десни групи имат една цел: да възвърнат предишното военно и политическо влияние на страната си“.
В друга редакционна статия в. „Корея хералд“ заяви, че плановете на Япония да разработи способности за контраудар „отбелязват драматична промяна в политиката“. Изданието намекна, че Токио може да използва новопридобитата си военна сила, за да „предприеме още по-провокативни действия“, за да си върне южнокорейските острови, намиращи се между полуострова и Япония, за които Токио твърди, че са японска територия.
Унджун Лим, доцент по международни изследвания в южнокорейския национален университет „Конгджу“, посочи, че отношенията между Япония и Южна Корея са „много сложни“ поради общата история на двата народа. „Има две основни причини за реакцията на Южна Корея“, каза тя. „Първата е просто мащабът на увеличението, което ще даде на Япония третия по големина военен бюджет в света. Южна Корея не може да се конкурира с това, тъй като нашият БВП е около една трета от японския, така че хората тук смятат, че това е твърде много“, обясни Лим.
„Но по-основната причина е, че това противоречи на японската конституция за мир“, посочи тя. „Сега Япония казва, че има право да извърши контраофанзива срещу вражеска военна база, когато открие заплаха, но според нашата конституция Северът все още се смята за част от Корея, така че това би могло да се счете за нападение срещу южнокорейците“, коментира експертката.
По думите на Лим коренът на проблема е в доверието. „Смятам, че предвид нарастващата мощ на Китай и дори предизвикателствата, отправени от страна на Русия, Япония нямаше друг избор, освен да преразгледа политиките си за национална сигурност“, каза тя. „Но корейският народ има болезнени спомени от колониалното управление на Япония на полуострова и много хора смятат, че просто не можем да се доверим на Япония да бъде надежден партньор. Тези опасения сега се засилват от консерваторите и националистите в медиите и докато техните притеснения не бъдат напълно преодолени, тогава може да се окаже трудно да се доверим отново на Япония“, заключи Лим.