Путин има слаба армия, но много силни специални служби. Това обясни пред БНР Николай Марченко, който е заместник -главен редактор на „Бивол“, както и бивш кореспондент на вестник „Комерсант“.
По тази причина за руския президент не е трудно да създава допълнително напрежение в конфликтни точки, като тази между Армения и Азербайджан, предизвикана от спора за Нагорни Карабах.
„Москва смята, че може да казва на суверенни държави как да се държат. Много анализатори разсъждават над въпроса дали Кремъл работи по Кримски сценарий и в Нагорни Карабах“
Марченко припомни в предаването „Хоризонт до обед“ историята на конфликта.
„През 1992-93 година се води война между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Тогава арменските въоръжени сили, подпомагани донякъде от руските, поемат контрол върху този регион, но след това не го развиват. Има миграция на население. През 2020 година превърналият се в регионална и икономическа сила Азербайджан успява да си върне контрола върху този регион“.
Кризата отново започва през ноември 2022 година, посочи Марченко.
„Москва назначава за ръководител на сепаратистката Нагорнокарабахска република, която е непризната, известен руски милиардер и медиен магнат – Рубен Варданян. Той е познат с това, че преди няколко години става обект на журналистически разследвания за участието му в схемата „Тройка диалог“ – мащабно изпиране на големи парични потоци“.
Този човек започва сериозна пропаганда и реторика, която не съдейства на Баку и Ереван да водят мирни преговори, поясни журналистът.
“Говори за това, че 120 хиляди арменци живеят в Карабах и те са в хуманитарна криза. Данните на ООН обаче показват, че поне 90 хиляди са напуснали региона след като през есента на 2020 година започва войната между Армения и Азербайджан. Реално там живеят не повече от 40 хиляди, но тази реторика е много опасна. Преди Русия да нахлуе в Донбас и Крим месеци, ако не и години по-рано, подготвя обществеността, че там има рускоезични граждани, които са притеснявани. Но в тези региони никой никога не е притеснявал гражданите. Същата е ситуацията в областите, които Путин успя да завладее през изминалата година“.
Проучване сочи, че още преди началото на конфликта от 2020 между Азербайджан и Армения в региона са живели около 103 хиляди арменци, а не 120 хиляди, посочи Марченко.
„Отделно Кишинев и Киев вече имат опит с това как работи руската пропаганда. Тя започва да подготвя първо обществеността“.
Журналистът напомни, че след примирието между Азербайджан и Армения руски мироопазващи сили се настаняват в региона.
„Точната им численост не е известна, но очевидно са достатъчно сериозна сила, за да настоява президентът на Армения те да се намесят. Засега Москва не бърза да го прави. Путин обаче може да призовава към мир до последния момент и после да каже, че арменските граждани искат съдействие, а това е братска съюзническа република и трябва да се помогне. Той обича постепенно да повишава напрежението преди да предприеме силови действия“.