Преди дни Eдинният пaтeнтeн cъд на ЕС пoтвъpди нaзнaчeниeтo нa oбщo 85 cъдии (34 пpaвнo ĸвaлифициpaни cъдии и 51 тexничecĸи ĸвaлифициpaни cъдии), ĸoитo пoeмaт зaдължeниятa cи oт влизaнeтo в cилa нa Cпopaзyмeниeтo зa UРС. Cpeд тяx e и бългapcĸият cъдия Taтянa Жилoвa, пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa cъдиитe в Бългapия. Жилoвa e нaзнaчeнa в цeнтpaлнoтo oтдeлeниe нa Πaтeнтния cъд в Πapиж c мaндaт oт 6 гoдини и възмoжнocт зa пpoдължaвaнe нa cpoĸa, но cлeд пoлoжитeлнa aтecтaция. Какво ще прави Eдинният пaтeнтeн съд… Пред ФАКТИ говори съдия Татяна Жилова.
– Съдия Жилова, след многото ви ангажименти поемате още един – вие ще сте българският представител в Европейския патентен съд. Разкажете повече за дейността на тази институция, която ще заработи от следващата година?
– Единният патентен съд е общ съд за държавите членки на Европейския съюз, които са ратифицирали Споразумението относно единен патентен съд, и като такъв той става част от съдебната система и на ЕС, и на съответната държава членка, като има изключителна компетентност по отношение на европейските патенти с единно действие и на „класическите“ европейски патенти, издавани по реда на Европейската патентна конвенция (ЕПК). Той е строго специализиран съд и създаването му е с цел да гарантира правилното прилагане и еднообразното тълкуване на ЕПК.
Водещото разбиране при създаването на съда не е равноправност и представителство на всички държави членки, а обезпечаването му с високо квалифицирани съдебни състави.
Затова, за разлика от други органи на ЕС, включително и съдебни, няма задължителни квоти за държавите членки и не всяка държава има свой представител. Съставът на съда бе формиран след дълъг конкурс, протичащ на три етапа, провеждан от различни мултинационални органи. Няма нито един съдия, определен от съдебната или от изпълнителната власт на неговата държава – изискване, което бе спазвано строго, за да се гарантира професионализмът на съда.
Преобладаващо съставът на съда включва съдии от Германия, Франция, Холандия, Швеция и Италия.
Други държави имат по един представител, а някои нямат изобщо – например Гърция, Кипър, Малта, Литва, Латвия, Чехия, Унгария и др. Така че ще ви поправя – аз не съм БЪЛГАРСКИЯТ представител. Още нещо, освен правно квалифицирани съдии (професионални съдии) в състава на съда са включени и технически квалифицирани съдии, които имат образование в някоя техническа област.
За съжаление сред технически квалифицираните съдии няма българи.
По правило техническите съдии са съдии ad hoc, те не участват в съдебните състави, но могат да бъдат включени, когато съставът прецени, че делото е много сложно от техническа страна и е необходим съдия със специални познания. За разлика от вещите лица, които познаваме от нашата съдебна система, техническите съдии стават част от съдебния състав, имат равен глас с останалите съдии и подписват решението.
– Темата за патентите е многостранна. От какво законодателство се нуждае ЕС и каква е защитата на патентите в България?
– От една страна пазарът на патентите е фрагментиран, като държавите с по-високо развити технология и икономика заемат по-голям дял. В същото време компаниите, които инвестират в изобретения, трябва да защитават интересите си по отношение на един издаден европейски патент в различните държави поотделно.
Различията в националните съдебни системи са неблагоприятни за иновациите и най-вече за малките и средните предприятия, за които е трудно да осигуряват защита на своите патенти, водейки съдебни дела едновременно в няколко различни европейски държави.
Още през 2012г. с приемането на Регламент 1257/2012 се създаде възможност патентопритежателите да поискат единно действие на своите европейски патенти и да получат единна закрила на територията на ЕС. Но без Единен патентен съд, такава закрила е невъзможна. Очакванията към Единния патентен съд е да осигури бързи и качествени решения и да поддържа непротиворечива практика – три неща, които са предизвикателство не само за българската съдебна система, но и за много други национални системи. Именно за да се преодолеят различията в националните съдебни производства и противоречивата практика между националните съдилища по един и същ спор, се налага създаването на ЕПС. Трябва да се отбележи, че
българският Закон за патентите и регистрацията на полезните модели е хармонизиран с Европейската патентна конвенция и от гледна точка на материалното право няма проблеми.
Недостатъчното патентоване в България не се дължи нито на патентното законодателство, нито на съдебната система. България няма много практика в патентните производства по обясними причини – по-слабо развита икономика в сравнение с други европейски държави, невъзможност да задържим нашия научен капацитет в страната, съответно недостатъчни инвестиции за създаване на изобретения. Ако се подобрят тези условия в страната, България може да бъде сред водещите държави в патентно отношение.
– Имате ли предварителна информация вече какви казуси ще се разглеждат?
– Да, компетентността на съда е определена в Споразумението относно единен патентен съд, което е ратифицирано от България със закон. На първо място ще се разглеждат искове за нарушаване на патенти и претенции за обезщетения.
Съществен дял обаче се очаква да заемат производствата по искове за обявяване на недействителност на издаден вече патент – както на патентите с единно действие на територията на ЕС, така и старите „класически“ патенти, които нямат единно действие.
Исковете за обявяване на недействителност могат да бъдат предявени включително и като насрещни искове в производствата за нарушаване на патенти. Това е в изключителната компетентност на Единния патентен съд. Националните съдилища ще запазят компетентност по други патентни спорове, които не попадат в изключителната компетентност на Единния патентен съд. Тук е важно да се подчертае взаимодействието между националните съдилища и Единния патентен съд – неминуемо практиката на ЕПС ще доразвива и уеднаквява и практиката на националните съдилища.