Анализ на Антония Колибасану, публикуван в „Геополитикал фючърс”/ БГНЕС
Светът се променя постоянно, но някои промени са по-важни от други. Нахлуването на Русия в Украйна вероятно ще бъде запомнено като начало на нова ера в геоикономиката. В отговор на войната Западът започна санкции срещу Русия, ескалирайки икономическата война, която Кремъл започна, когато блокира търговията на Украйна със света през нейните пристанища. В отговор Москва намали драстично износа на природен газ за Европа. Несигурността и ответните мерки дадоха началото на енергийна криза. Войната отново насочи вниманието към нарастващото разделение между Запада и зараждащия се ревизионистичен блок, воден от Китай и Русия. Трудно е да се види пътят за връщане към статуквото преди войната, но станаха ясни няколко основни тенденции, които ще определят следващото десетилетие.
Протекционизъм и глобално преструктуриране
В продължение на години преди COVID-19 Китай, Русия, Иран и Северна Корея оспорваха икономическия, финансовия и геополитическия ред, създаден от САЩ и техните съюзници след Втората световна война. Ерата на безмилостната глобализация беше започнала да се забавя или дори да се обръща. Пандемията даде тласък на нещата, като ускори пренасочването на производството и т.нар. friendshoring (концепция, която ограничава мрежите на веригата за доставки до съюзници и приятелски държави, които споделят нейните ценности – бел. ред.) и лиши развиващите се икономики от чуждестранни инвестиции.
Войната в Украйна и нейните икономически последици притискат още повече развиващите се държави. През 2022 г. повечето от тях отложиха избора между Запада и Русия, надявайки се на решение на конфликта, което да облекчи икономическите им болки. Пример за това е Унгария, която, подобно на много от тези страни, зависи от руската енергия и други стоки, за да поддържа икономиката си, и поради това се опасява да скъса връзките си с Москва. Будапеща се опитва да забави напредъка на западните санкции срещу Русия. Други страни избягват да приемат антируски санкции.
За Европа конфликтът между Русия и Запада разклати общественото и корпоративното доверие за близкото бъдеще и направи почти невъзможно да се прави бизнес с руски субекти. Навсякъде предприятията изразходват време и ресурси, за да проверят дали техните операции ще бъдат подложени на санкции, като търсят алтернативи, когато е възможно. Черно море е де факто военна зона, което има положителната страна, че насърчава инвестициите в сухопътна инфраструктура, и отрицателната, че оскъпява морската търговия.
Колкото и да са важни събитията в Европа, Китай и неговата вътрешна стабилност може да се окажат по-същественото икономическо предизвикателство през 2023 г. Изправено пред засилващи се протести в края на годината, китайското правителство се отказа от политиката си на нулев ковид без очевиден план Б. Официалните данни са оскъдни и ненадеждни, а местните и регионалните власти бяха натоварени с управлението на ситуацията. Не е ясно дали това няма да се превърне в главоболие за китайския лидер Си Дзинпин, особено след като се пада между началото на политическия преход през ноември и края му през март, когато повечето длъжностни лица ще имат потвърдени нови постове. Междувременно Съединените щати ескалират търговската си война с Китай.
Резултатът вероятно ще бъде крехко икономическо възстановяване на Китай през 2023 г. Продължителната слабост на сектора на недвижимите имоти надделява над положителните импулси в други икономически области, а страхът от финансова криза натежава над частните инвестиции. Увеличаващата се младежка безработица добавя опасен елемент към този микс. Наскоро Пекин предприе стъпки за решаване на ликвидната криза в сектора на недвижимите имоти, но за да бъдат ефективни мерките, е необходима политическа стабилност.
Това не е добра новина за световната икономика. Колкото и да иска Западът да бъде защитен от събитията в Китай, Европа и САЩ все още зависят от китайското производство на важни суровини. Китайските блокирания създадоха прекъсвания във веригите за доставки, а политическата и икономическата нестабилност в страната може да ги удължи. Потреблението и промишлената активност в САЩ и Европа вече са в процес на отстъпление, а на енергийната криза не ѝ се вижда краят. Една криза в Китай само би влошила нещата.
Стагфлация и зелена инфлация
В допълнение към глобалното икономическо забавяне, за първи път от 70-те години на миналия век светът е изправен едновременно пред висока инфлация. Сред причините за този прилив на инфлация са прекалено разхлабените парични и фискални политики, които бяха поддържани твърде дълго, преструктурирането на световната търговия, причинено от пандемията, и рязкото покачване на цените на енергията, промишлените метали, торовете и храните в резултат на руската инвазия в Украйна. Разгневени от неравномерното разпределение на печалбите от глобализацията, избирателите поискаха повече държавна подкрепа за работниците и изоставените. Колкото и да е добронамерена, подобна политика рискува да доведе до инфлационна спирала, тъй като заплатите и цените се борят да не изостават едни от други. Нарастващият протекционизъм също така ограничава търговията и възпрепятства движението на капитали, като ограничава подобренията в предлагането.
Доколкото енергийната криза е причина за висока инфлация, инвестициите във възобновяеми енергийни източници ще смекчат инфлационния натиск. Развитието на капацитета на възобновяемите енергийни източници, обаче, ще отнеме време, а междувременно се наблюдава недостатъчно инвестиране в капацитета на изкопаемите горива. Последните ще имат приоритет. Освен това зеленият преход ще изисква разработването на нови вериги за доставка на някои метали и ще увеличи цената на енергията като цяло, създавайки така наречената зелена инфлация.
Това съвпада с бързото застаряване на населението не само в развитите държави, но и в Китай и някои други развиващи се икономики. Младите хора са склонни да произвеждат повече, докато по-възрастните харчат спестяванията си и потребяват повече услуги. А поради пазарната несигурност, предизвикана от пандемията и войната в Украйна, младите хора произвеждат по-малко и не са склонни да инвестират, което се изразява в общо икономическо забавяне. Ето защо, както световната икономика ще продължи да се фрагментира и през 2023 г., така и инфлацията ще се запази.
Бъдещето на технологиите
Войната в Украйна предизвика сътресения и в технологичната индустрия. Макар че повечето сектори са засегнати от намаляващите инвестиции и тежкото състояние на нещата като цяло, технологиите изглежда са най-силно засегнати. Twitter например съкрати работната си сила с 50 %, а компанията майка на Facebook Meta освобождава 11 000, т.е. около 13 % от служителите си. Съобщава се, че Amazon е съкратила 10 000 работни места, което представлява около 1% от глобалната ѝ работна сила. Междувременно FTX, втората по големина борса за криптовалути в света, която наскоро беше оценена на 32 млрд. долара, се срина. Пълните последици от нейния срив все още не са ясни, но други криптофирми вече усетиха последиците.
Отминаха дните от началото на века, когато световните пазари бяха относително стабилни, а веригите за доставки, изградени върху евтина работна ръка, бяха надеждни. В онези времена компаниите все повече зависеха от интернет, за да развиват бизнеса си, а технологичните фирми се възползваха от ниските лихвени проценти. Но факторите, които спомогнаха за бързия растеж в началото на второто хилядолетие, днес са все по-нестабилни, тъй като световната икономика е в начален стадий на преструктуриране.
Подобно на компаниите в други сектори, много технологични предприятия няма да се възстановят, а други ще се адаптират и ще се възстановят бавно. Ще се появят нови възможности. Преструктурирането на производството и веригите за доставки ще изисква технологии, а автоматизацията ще се увеличи, особено със застаряването на населението. По-важното е, че правителствата вероятно ще се възползват от възможността да насочат технологичната индустрия в определени посоки. Много се говори за ролята на социалните медии в политиката и при формирането на политиката, в резултат на което законодателите се опитват да регулират неща като неприкосновеност на личния живот и конкуренция, тъй като те са свързани с платформите на социалните медии. Въпросът за киберсигурността също е все по-обезпокоителен за правителствата по света и вероятно ще продължи да бъде такъв, тъй като сложността на кибератаките се увеличава. Затова правителствата ще бъдат принудени да станат по-настойчиви в регулирането на технологиите извън военните им приложения.
Заключение
Основните тенденции в геоикономиката за 2023 г. и след това са взаимосвързани. Предизвикателствата, които те поставят, ще изискват систематичен и последователен подход, но политическото ръководство на държавите по света се стреми да не изостава. Скоростта на промяната изисква набор от инструменти, различни от тези, с които правителствата са свикнали, което ги кара да се опитват, а понякога и да не успяват, да се адаптират към новите реалности. Сътрудничеството става все по-трудно, но всъщност то се е засилило в някои ограничени области като икономическата война на Запада срещу Русия след инвазията в Украйна.
По този начин, дори когато деглобализацията набира скорост, взаимозависимостта не изчезва напълно. Самото преструктуриране ще бъде глобален процес. Просто няма как да се избегне фактът, че светът днес е взаимосвързан по невиждан досега начин. Ще трябва да се съгласуват различни гледни точки и да се признае мястото на хората в обществото отвъд тяхната икономическа стойност като потребители и политическа стойност като избиратели. Човешкото поведение, а следователно и поведението на държавата, се определя от всичко – от политиката и икономиката до културата и психологията и дори технологиите. Тази сложност ще определя предизвикателствата и потенциалните решения на утрешния ден.