Примитивните народи, живеещи в родово-кланов ред, се намират в постоянен стрес поради постоянно променящите се условия на живот. За да могат да оцеляват в тези условия, те изработват различни магически ритуали, с помощта на които се опитват да постигнат някакъв илюзорен контрол върху събитията. Науката, т.е. истински ефективният контрол, се ражда едва тогава, когато сред хората се появи логическият анализ. В крайна сметка се появява онзи модерен свят, в който живеем.
Не всички, разбира се, живеем в него. Има, например, една особена група политици, които продължават да съществуват в родово-кланова ситуация, т.е. не впрягат разума си в трезв анализ. Тези политици, когато усетят, че условията се променят в тяхна вреда, веднага посягат към онези магически инструменти за контрол, които са характерни за първобитните хора.
„Назоваване“
Основният от тези инструменти е известен в антропологията като „назоваване“. Идеята тук е, че думите могат да променят суровата действителност, като я подменят с нещо по-малко сурово. Ако дадеш на нещо опасно името на нещо безопасно, то опасността ще се трансформира в без-опасност. Преди векове, например, хората са пресрещали напора на чумата, като са я „назовавали“ с нежни имена – „сладката“, „медната“ – та тя да се окаже по-кротка, отколкото би била, ако бъде наречена с истинското си име.
Колкото повече светът – и България – се връщат към цивилизовано състояние след две десетилетия флирт с варварството, толкова повече онези, които се чувстват добре в това варварство, посягат към кутията с магии. В Русия това е особено очевидно. Преди години – в момента, в който се разбра, че руснаците вече не могат да виреят в Космоса, те противодействаха, като назоваха военно-въздушните си сили „въздушно-космически войски“.
Космосът, предполага се, трябваше да се впечатли и да допусне руснаците отново да шетат из него. Това не стана. Напротив, из Космоса започнаха да шетат съвсем нови и не-руски субекти, като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, както и една дузина частни компании, предлагащи разходки в орбита на обикновени хора. Междувременно всички реални опити на руснаците да разработят любимите на Путин „безаналогови“ космически оръжия останаха на хартия. Дори „въздушното“ във „въздушно-космическите войски“ се оказа илюзия. Русия така и не успя да установи господство във въздуха над Украйна, с което торпилира възможностите за успех на земята.
Защо войната се оказа „специална военна операция“
Опити за назоваване виждаме от самото начало – в случая с руското нахлуване в Украйна: нещата, вместо да се вършат, се „назовават“. В началото, войната бе назована „специална военна операция“. Тук опитът за въздействие върху реалността се развиваше на две равнища. От една страна, щом е „операция“, тя по своята същност трябва да трае кратко – „Киев за три дни“.
От друга, това название бе ехо от съветското „въвеждане на ограничен контингент“, например в Чехословакия през 1968 година и другаде. При тези „въвеждания“ политическите цели бяха постигани без жертви от страна на въвеждащите. Ясно е, че назоваването на войната „специална военна операция“ целеше и краткост на действията, и ограничение на жертвите.
Това назоваване не успя да спре реалната съпротива на украинците и след време Путин бе принуден да обяви „частична военна мобилизация“. Защо частична? Тук пак имаме назоваване: ако е частична, в помощ на операция, то работата продължава да изглежда доста по-лесна, отколкото би била при реална голяма война.
Онези български политици, които са аналогови на руските, правят същото – толкова по-трескаво, колкото повече условията се променят в тяхна вреда, т.е. нещата влизат в нормите на цивилизацията. Тъй като ветровете на историята брулят феодално-дивашкия модел на властване, изграден от ГЕРБ, именно тази партия започна упражнението по назоваване. След като години наред в реалния свят Борисов и компания се изявяваха като клиентела и тил на Путин, решиха да се назоват „евроатлантици“.
Освен опит за подмяна на позорно (от гледна точка на днешния ден) минало, тук беше замесен и съвсем реалният страх, че след края на войната едни сериозни хора ще започнат да обикалят из Европа и да уточняват, кой кому помагаше в тази война.
Фалшиви маски
След като назоваването не сработи, ГЕРБ решиха да се скрият от реалността с помощта на друг магически похват – да надянат маска. В случая, маската бе „Демократична България“. Всички възторжени химни, които Борисов внезапно запя в прослава на ДБ, имаха за цел ГЕРБ някак да се вмести в образа на тази най-ясна и доказана европейска политическа сила: хората да гледат Борисов, а да виждат Христо Иванов. Междувременно ГЕРБ се опитаха да назоват другата европейска сила – ПП, като ги обявят за агенти на Путин и крадци. Каква беше целта на това назоваване? Онова, което всъщност е ГЕРБ, да бъде сложено като маска върху ПП. По този начин ГЕРБ хем целяха да бъдат схващани като подразделение на ДБ, хем да стоварят всичките свои негативи върху ПП.
Онова, което ГЕРБ не разбраха в цялото това упражнение бе – освен очевидното, че магията не променя реалността – че така самата тази партия изчезва, става неразличима. След като си надянал маската на ДБ, а своята си надянал като маска върху ПП – какво остава от теб самия?
И изпитани милиционерски номера
Играта с маските очаквано не даде резултат и затова ГЕРБ се върнаха към изпитани милиционерски номера, които познават по-добре от магията. Опитаха се да пришият депутат от ДБ към задържания „английски терорист“. После се опитаха да пришият ДБ и ПП към някаква крипто-банка, разследвана от българската прокуратура (която също винаги назовава, без да върши реална работа). Не би било изненадващо тия дни ГЕРБ да обяви и ДБ, както вече направи с ПП, за агентура на Путин. Тези неща също са вид „назоваване“, но в твърде примитивния съветски (т.е. атеистичен) вариант за „активно мероприятие“ – или казано на всекидневен език – омаскаряване.
В крайна сметка, след всички тези игри на назовавания и маски, ГЕРБ загуби всички послания към обществото, които изграждаше с годините, за да остане само с едно съобщение: И тия са като нас – крадлива путинска клиентела; но вие нас ни познавате и освен това ние и на вас ви давахме да крадете, а при тия оставате „на сухо“.
Подобно послание едва ли ще гарантира на ГЕРБ истински водеща роля в политиката, но междувременно заниманията на тази партия с магия (колкото и неуспешни да са) доведоха до интересен страничен резултат. Тъй като все пак единствено ГЕРБ правеше нещо, за да спре напора на възстановяващата се цивилизация, тя установи лидерство сред останалите партии (и медии), които не желаят да се удавят в цивилизационния прилив. По линия на коалициите „Хартиена бюлетина“ и „Газпром“, покрай ГЕРБ се струпаха ДПС, БСП, БВ и „Възраждане“, както и медиите-носители на техните интереси и въжделения (ако има смисъл да ги назовавам поименно, следващия път ще сторя това).
Носителите на дивашкото начало се подредиха зад онази сила, която изглеждаше, че владее инструментите на дивачеството – магиите. Отвън, гледайки на тези маневри с нарастващо недоумение, останаха радетелите на цивилизацията, в лицето на ДБ и ПП.
Войните проясняват погледа за истината
Войните са характерни с това, че издухват от пейзажа мъгли, паяжини и различни купища цветни хартийки, дотогава скриващи от погледа истинския релеф на местността. Издухват и всякаква възможност прибягването към магии да постигне дори онези скромни резултати, които магията понякога постига в спокойни времена.
Навсякъде, включително в България, вече съвсем ясно се вижда, кой посреща с радост възстановяването на цивилизования начин на живот и кой гледа на него като на наближаваща чума. В конструкцията на българската държавност (както и при медиите и, пардон, експертите) страхуващите се от цивилизацията са огромно мнозинство. Обикновените хора, ако бъдат попитани по обикновен (а не по „социологически“) начин, в своето мнозинство ще предпочетат цивилизацията. Остава да видим как тези две мнозинства ще изясняват отношенията помежду си в предстоящата серия избори.
Автор: Евгений Дайнов