Решението на Европейската комисия за намаляване на потреблението с газ с 15% е напълно логично. „То е нещо като втора фаза на отричането, която последва предходната, изразяваща се в намиране на евтини и равностойни алтернативи. Помним колко бързо преминахме през ранната фаза на отричане. Когато ограничението на доставките от Руската Федерация започна изобщо да се обсъжда, на преден план излизаха различни експерти с недомислени планове за бърза преориентация (представяна като диверсификация), която уж изобщо няма да се усети от потребителите“, коментира решението на ЕК пред ФАКТИ доц. Григор Сарийски.
Това настроение бързо обхвана и скоропостижно отишлото си българско правителство, което ще бъде запомнено с фразите „Не, няма да преговаряме с „Газпром““, „България ще получава до 4 пъти по-евтин газ“, както и с последвалите увеличения на цената на природния газ (14% през май, 32% през юли и сега предстоящото от над 50% през август). Несполучливите опити за намиране на алтернатива в крайна сметка показаха, че не е толкова лесно да замените източника на 40% от горивото, което Европа внасяше доскоро. Така се достигна до идеята за ограничаване на потреблението, като 15-те процента, обект на последното споразумение, представляват почти половината от руския импорт на газ за Съюза в момента.
Как решението на ЕС ще засегне българите?
За България, като страната с най-енергоемко производство в ЕС би трябвало да се предвиди някакъв вариант за по-умерено или отложено във времето ограничение на доставките. За разлика от развитите европейски икономики, страната ни все още произвежда продукти с ниска добавена стойност и висока енергоемкост. Според Eurostat, за да произведе 1000 EUR брутен вътрешен продукт българският производител употребява енергия, която е равностойна на 408 килограма петролен еквивалент (срещу 116 средно за ЕС). Българската индустрия произвежда голям дял енергоемки продукти, в това число и такива които са силно зависими от снабдяването с газ (като например цимент, азотни торове, изделия на стъкларската промишленост и пр.). Свиването на потреблението не може да стане по друг начин, освен чрез ограничаване на продукцията на тези предприятия или дори чрез закриването на част от тях. Това по принцип не е невъзможно, но без ясна програма за действие и без достатъчно време за адаптация подобна инициатива е чисто самоубийство.
Освен всичко друго, в момента България остава без действащ парламент и на практика няма да има възможност да изгради механизъм, който да улесни прехода към по-оскъдно снабдяване с газ. Дори някой да храни илюзията, че може да адаптира една изостанала производствена структура до края на ваканцията и тя да започне да харчи с 1/6 по-малко отколкото досега, само липсата на законодателен орган би следвало да е достатъчен мотив за да се поиска дерогация от ЕК. Това, обаче не беше направено. Груба грешка, чиято цена ще платим още преди началото на студения сезон.
Какви други мерки може да очакваме от страна на ЕС, които ще утежнят още повече живота на българина?
Европейската администрация е изключително креативна структура и със сигурност може да бие всяко допускане, което ни идва наум в момента. Възможностите за такива изненади са наистина неизброими – като започнете от ускореното приемане на Украйна в Европейския съюз (което предполага необходимост от засилено финансиране на нейната интеграция) и достигнете до нетрадиционните инструменти предвидени в следващия пакет количествени улеснения на ЕЦБ, или до политическата трансформация на съюза, която предвижда ликвидиране на правото на вето (и на практика означава че малките икономики няма да имат възможност по никакъв начин да защитават своите интереси оттук нататък). Онова, което със сигурност можем да очакваме от Комисията, е да поддържа решенията си със същото упорство както и досега, без оглед на тяхната целесъобразност и адекватност.
Лесно можете да се убедите, че санкциониращите страни от Европейският съюз поне досега понасят значително повече щети, отколкото страната – обект на санкциите. Изнесените от НСИ данни показват че за петте месеца на тази година вносът от РФ е на стойност 4,9 милиарда лева, което е с 3 милиарда повече, отколкото за същия период на миналата година. Три милиарда, които са платени за сметка на българските потребители и на българския бизнес. Оказва се, че блокирайки вноса на суровини от РФ (с цел да ограничим финансирането на военните действия) ние на практика спомагаме за спекулативния ръст на котировките на горива, което облагодетелства производителите, сред които е и Русия.
Всъщност западните санкции върху вноса на суровини са най-добрия начин да повишите техните цени. Преди около две седмици експерти от JP Morgan направиха приблизителна оценка на положителните ефекти от последните скокове на котировките върху руския бюджет, който се попълва основно за сметка на приходи от суровинен износ. Оказа се, че при настоящите цени на нефта Руската Федерация може хипотетично да ограничи доставките с около 5 милиона барела и пак да поддържа един добър баланс в националния си бюджет. В тази констатация лично аз виждам два проблема, от които по-малкият е, че подобно действие (според изчисленията на същата банка) би довело до шоково поскъпване на суровината до около 380 долара. Това ще ликвидира голяма част от европейския бизнес и ще го направи абсолютно неконкурентен срещу азиатските производители, които нямат задръжки към ползването на ембаргови суровини. По-сериозният проблем е, че това ограничение ще дойде по наша собствена инициатива и може да бъде заложено още в следващия пакет санкции на ЕС.
Държави като Полша например, вече заявиха, че нямат проблем с намаленото потребление на руски газ за предстоящата зима, тъй като ще ползват Baltic Pipe. В тази връзка какви са алтернативите за България?
Примерът с Полша е особено подходящ, тъй като тя е една от най-активните в действията по ограничаване на руските доставки и досегашното българско правителство до голяма степен подражаваше на нейните действия. В същото време Полша не е толкова силно зависима, колкото България. През 2020 г. едва 40% от потреблението е осигурено от руски доставки (срещу 73% за България). Полските подземни газови хранилища имат значително по-голяма степен на запълняемост отколкото нашето в Чирен (съответно 98% срещу 35%), а проектът за снабдяване с норвежки тръбен газ през Дания, който ще осигури над 10 млрд. куб. м. е просто несравним с капацитета на нашите (все още незавършени) проекти. В този смисъл, когато говорим за алтернативи на руските доставки, може да кажем, че ние сме в най-добрия случай с няколко обиколки след поляците.
Разбира се, търсенето на заместващи доставки ще продължи. Това е европейска инициатива и покрай нея биват лансирани всякакви идеи, част от които са вредни (като например добива на шистов газ в Добруджа) или просто зле пресметнати, като например договорът за внос от Израел. Преди месец беше подписано тристранно споразумение за експорт от техни находища през Египет към ЕС. Проблемът е, че целият обем на доказаните залежи в тази страна не може да удовлетворят потреблението на Съюза за повече от 2 години и чисто физически сключената сделка не може да компенсира дори нищожна част от преустановените доставки от РФ.
Чухме също и идеи, които са просто неприложими, като например за доставки от Нигерия. Сериозните анализи считат, че както разработването на находищата, така и транспортът от техни находища до стария континент, представляват много сериозно предизвикателство, поне на настоящия етап.
Алтернативи, по принцип съществуват, но да ги търсим в ситуация в която България вече е прекратила отношенията си с „Газпром“, е меко казано неудачно решение. Увеличенията на цената на газа през май и юни, както и предстоящото – за м. август могат да ни дадат известна представа за действителната цена на тези търсения. В случай, че служебното правителство реши да продължи с досегашната линия на поведение в отношенията си с Русия, това ще означава сигурни (вероятно двуцифрени) увеличения и през следващите месеци, защото нормализирането на цените засега се отлага. Днес например, августовските фючърси на холандския хъм TTF достигнаха 205 долара за мегават, което е почти десетократно повече, отколкото през миналия юли и недвусмислено показва големия потенциал за ръст на цената към крайните потребители. С други думи – наближава моментът, в който ще трябва да платим цената за поредицата от грешни решения, които бяха направени уж в името на търсене на подходящи заместители. За съжаление, цената за тези грешки ще бъде заплатена от цялото общество, без оглед на отношението му към политиката спрямо РФ.