Най-възрастното куче в света, Пебълс, почина само пет месеца преди 23-ия си рожден ден.
Световните рекорди на Гинес съобщават, че очарователният той фокс териер е починал от естествена смърт в дома си в Южна Каролина, а собствениците ѝ Боби и Джули Грегъри са били до нея.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публикация, споделена от REMEMBERING PEBBLES (@pebbles_since_2000)
Пебълс, която е родена на 28 март 2000 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, беше коронясана за най-възрастното куче в света малко след като организацията присъди титлата на ТобиКейт. Въпреки това, когато ТобиКейт излезе на първите страници на вестниците, собствениците на Пебълс разбраха, че тяхното кученце всъщност е по-възрастно от чихуахуато.
„Боби седеше на дивана, а приятелите и семейството започнаха да пишат и да се обаждат за историята, която видяха, че 21-годишно куче е получило рекорд“, разказва Джули пред „Рекордите на Гинес“. „Когато видях историята на ТобиКейт по всички новини, подадох заявление за участие.“, допълва тя.
Собствениците разказаха също така на организацията, че когато за първи път са търсили кученце, първоначално са се ориентирали към по-голяма порода. Но щом зърнали Пебълс, забравили всичките си критерии, тъй като сладкият той фокс териер бързо спечелил сърцата им.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публикация, споделена от REMEMBERING PEBBLES (@pebbles_since_2000)
Скоро Пебълс се превръща в матриархат на къщата, тъй като ражда 32 кученца в три различни кучила заедно с приятеля си Роки (също той фокс териер), който умира през 2017 г. на 16-годишна възраст.
В съобщение за пресата, в което се съобщава за кончината на кучето, Джули и Боби разкриват, че тя е прекарала по-голямата част от живота си в Тейлърс, Южна Каролина, и е била изключително активна.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публикация, споделена от REMEMBERING PEBBLES (@pebbles_since_2000)
„Тя прекарваше дните си, наслаждавайки се на кънтри музиката и на това да бъде обичана. Обичаше да опитва нови храни, беше разглезена и най-вече беше обичана“, заявиха съпрузите.
Те добавиха: „Пебълс не беше просто поредното куче, тя имаше свой собствен начин на живот и своя собствена индивидуалност. Тя беше спътник, който се среща веднъж в живота, и за мен беше чест, че имах тази благословия да я имам за домашен любимец и член на семейството.
„Нямаше човек, който да е срещнал Пебълс и да не я е обикнал.“