Две деца си играят в пясъка. Не се познават, но бързо се запознават. „Момиченце, как се казваш?“, пита едното дете другото на руски. „Саша (б.р. Александра), а ти?“ „Ирочка, но вече ми викат Ирина, защото съм голяма“, отговаря другото сладурче също на руски. „А ти щом си голяма какво работиш?“, я пита Саша. „Работя послушна дъщеря. Мама казва, че има такава работа, но не ми плаща заплата, трябвало още да порасна“. Двете момичета Александра и Ирина се зариват в пясъка с кофичките и лопатките в задълбочен смислен разговор.
Междувременно се запознават майките, които са четири, защото другите две бяха с бебоци под чадърите. Едната майка каза, че е от Киев, майката на Саша беше от Одеса, майката на Ирочка беше от Воронеж, а четвъртата майка беше от Москва. Докато децата си играеха в пясъка, жените станаха и се прегърнаха….Размениха си телефоните и адресите на апартаментите в Св.Влас. Московчанката рече на другите да ѝ звънят по всяко време, ще помага с каквото може, тук живеела отдавна. Младите майчета се прегърнаха отново, жената от Москва си тръгна, повтаряйки многократно да ѝ се обадят другите.
Пак се прегърнаха…..
Децата си играеха в пясъка…..А аз се просълзих….Исках да се включа в разговора, но реших да не се намесвам в този толкова хармоничен баланс: Киев – Одеса – Воронеж – Москва – Св.Влас – България.
Това е една истинска днешна история, без редакция и цензура….Изводите всеки да си ги направи сам…
Автор: Оля Ал-Ахмед