За голяма част от компаниите задълженията за въвеждане на практики за устойчивост са административна „глупост“, чувстват се в регулаторните клещи на изискванията да докладват какви екологични, социални и корпоративни (т.нар. ESG – environmental, social and governance) политики прилагат и изпълнението им, вместо реално да работят за развитието на бизнеса си. Много от фирмите също така смятат, че са под натиск на инвеститори и активисти да ускорят внедряването на подобни мерки, което им коства повече разходи, които позорът може би няма да понесе, и като цяло „не им се занимава“.