„Европейската комисия и Европейският парламент представляват общностния интерес на Европейския съюз. Тези две институции казват, че е в интерес на ЕС България да се присъедини към Шенгенското пространство. Обаче ЕС функционира не само през общностния си интерес, но и като междуправителствено цяло, каквото е Съветът. Фактът, че имаме подкрепата на ЕК и ЕП е добър, но е недостатъчно условие“.
Това каза пред БНР Меглена Кунева. Тя беше главен преговарящ на България с Европейския съюз в две български правителства в периода 2001-2007 г. По нейно време страната ни влезе в Съюза. Кунева е и първият български еврокомисар.
И допълни, че от момента, в който мониторингът за правосъдие и вътрешен ред е започнал да става отправна точка за Шенген, са започнали истинските политически трудности.
„Обвързването на механизма за мониторинг с влизането в Шенген беше решение, което България не можа да предотврати. До 2010 година като комисар се опитвах да разделя тези два процеса. Моето вътрешно убеждение е, че ние можем много по-бързо да се променим, когато сме вътре в една система, когато сме присъединени. Това трябва да бъде отправната точка сега, когато се опитваме да убедим страните, които не са съгласни да бъдем част от Шенген“.
В предаването „12+3“ Кунева посочи аргумент, който българската държава трябва да използва:
„Това, че имаме механизъм за върховенството на закона. Възможността през това да се оказва натиск на правителствата в България да се реформират – съществува… ЕС никога не е губил интерес от присъединяването на България към Шенген“.
По думите ѝ от геополитическа гледна точка България да не се приеме в Шенген не е добра идея и това трябва да бъде настойчиво обяснено с поемане на ангажименти от българска страна – какво правим.
„Шенген е лакмус, включително и за еврозоната. Много е важно за нас икономически. Ако не влезем в еврозоната, а Румъния е вътре, това ще натисне нашата икономика. Българските политици са на ход“.