Френският президент и неговата министър председателка изтъняват всеки ден. Изтънява и подкрепата към тях. Това е видимата разлика с българския парламент. От Асен Василев до Делян Пеевски теглото на мнозинството народни представители расте обратно пропорционално на народната подкрепа. Те са едни кореми, то са едни вратове, даже и на някои бузите ще се пръснат.
Само на 100 метра от парламента има фитнес зала. Ако разкършат набъбналите си от седене тела, може и да разберат, че са платени да вършат работа. Конституцията не позволявала да запретнат ръкави!? Не тя горката пречела, а тълкуването й! Не можело да се променя избора на председател на парламента, но можело да се тълкува по друг начин. Трябвало вторият да бъде първи, а не обратното. Предложили даже председателство „на въртележка“ по споразумение.
Остава само и на „прескочи кобила“ някой да предложи за да се стигне до върховете на резила.
Проблемът е, че „резилът“ вероятно дори от върха, никой няма да види. Огледалото е счупено, без него споразумяването, компромисът и договарянето ще продължат защото „хората не искали избори“. Те искали „стабилност“ и правителство. А бе, народе, кой ще ме убеди, че французите искат „социална справедливост“, а българите искали „стабилност“?
Знаете ли, че от един месец французите са по улиците, че стачкуват, че ходят пеша и стискат зъби пред неволите, а вие зяпате подигравките на депутатите по телевизионните екрани от сутрин до вечер. Така ли търпеливо ще гледате циркаджилъка, ако медийното огледало си вършеше работата и ви информираше, че България държи палмата на социалната несправедливост? Че разликата между ниските и високите доходи е най-голяма в Европа? Ще повярвате ли на „левите“, които се „гушкат“ с десните, от ваше име, за да останат на власт?
Във Франция властта е на косъм, но никой не тълкува конституцията, а я прилага. За да излезе от блокираната ситуация, министър председателката Елизабет Борн извади „парламентарния пистолет“ – артикул 49, алинея 3-та, който позволява да се приеме бюджета 2023г. без гласуване в парламента. Това е опит да се мине силово, защото липсва абсолютно мнозинство. Рискът е голям и противниците на управляващата партия само това чакаха. Те веднага предложиха вот на недоверие. Ако гласуването на „недоверие“ събере повече от 290 „за“, правителството пада и за Еманюел Макрон настъпват тежки времена. Това е политиката. Истинската безжалостната политика, в която справедливостта е по-важна от „стабилността“!