Конференцията за подкрепа на Украйна идва само няколко дни след полемиката, предизвикана от думите на Емануeл Макрон относно необходимостта от предоставяне на „гаранции за сигурност“ на Русия след войната. Тези няколко думи запалиха огън в Киев и в столиците на страните от Източна Европа, които биха предпочели френският президент да апелира за гаранции за сигурността на атакуваната Украйна и за съседите на Русия, които се чувстват застрашени от нея.
Оттогава Елисейският дворец направи всичко, за да потуши пожара и критиките, отправени срещу Франция, пише за френския Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер. По време на телефонно интервю с Володимир Зеленски – 43-ият пряк контакт от декември 2021 г. – Емануeл Макрон увери, че Украйна „ще може да разчита толкова дълго,колкото е необходимо, на подкрепата на Франция, за да види своя суверенитет и териториалната си цялост възстановени“. Тези недвусмислени намерения, които потвърждават мястото на Франция в лагера на съюзниците на Украйна, както и ангажиментите, които ще произлязат от конференцията, трябва да намалят напрежението. До следващия път?
Отношенията между Украйна на Володимир Зеленски и Франция на Емануeл Макрон имаха своите възходи и падения. Те започнаха под най-добрата егида, когато френският президент прие Володимир Зеленски, актьор и политически аутсайдер, между двата тура на украинските президентски избори през април 2019 г. Двамата мъже имат всичко, за да се разбират: младост, харизма, енергия и преди всичко пробивен характер, който ги издигна до върха на властта за няколко месеца. Между „украинския Макрон“ и младия френски президент токът протича много бързо.
Оттогава връзката е преминала през много кризи. През 2019 г. предложението на френския президент за изграждане на нова архитектура за сигурност „с Русия“, тоест със страната-агресор спрямо Украйна, която анексира Крим и дестабилизира Донбас през пролетта на 2014 г., предизвика скърцане със зъби в Киев. Напрежението и недоразуменията се засилиха с началото на войната през февруари 2022 г. В сурова Украйна, разкъсвана от руски бомбардировки и амбициите на Кремъл, който иска да я погълне и унищожи, някои изречения на френския президент заседнаха в гърлото .Така например указанията на Емануeл Макрон от миналия юни „да не се унижава Русия“, неговите препратки към руския и украинския „братски народи“, които подемат наново разказа на Кремъл за отношенията между Москва и Киев, редовните му призиви за прекратяване на огъня, апетита му за компромис, който бързо ще сложи край на войната, решимостта му да разговаря с Владимир Путин въпреки липсата на резултати.
За френския президент войната, водена от Русия в Украйна, не може да завърши на бойното поле, а трябва да бъде решена чрез дипломация, единственият начин за него да постигне „траен мир“. Макрон, който иска да превърне Франция в „сила на баланса“ и „посредническа“ сила при кризи и конфликти, иска Европа и Франция да си кажат думата, когато техният опасен съсед сложи оръжие. Той не иска да продава кожата на руската мечка, преди тя да бъде отстреляна.
Вероятно си спомня примера със Сирия, където Франция, която не възлагаше особени надежди на бъдещето ѝ, постави под условие възобновяването на преговорите с отстраняването на Башар Асад, палач на нейния народ и разрушител на балансите в Близкия изток. Единадесет години след началото на бунта Асад все още е на власт, а Франция е маргинализирана в Леванта…
Ако Путин все още е на власт, когато войната приключи, ще трябва да се говори с него на маса, смята френският президент. Такъв развой беше отхвърлен от Киев и неговите източни съюзници, които смятат, че след кланетата, извършени от руските сили в Украйна, и войнствената и месианска ескалация на Кремъл, вече не е възможно да се преговаря с руския президент.
По принцип критиките, отправени към Емануeл Макрон от Украйна и източните съюзници на Франция, са отчасти несправедливи. Въпреки първоначалните си неясноти по отношение на Русия на Путин, френският президент никога не отстъпи от санкциите. Въпреки че кризата показа границите на френските военни запаси, тя предостави оръдия „Сезар“ и системи за противовъздушна отбрана на украинската армия, както и участва в укрепването на източния фланг на НАТО. Украинските бежанци бяха приети във Франция по образцов начин и Париж засилва инициативите за увеличаване на помощта от западните страни за Украйна, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Това е малко в сравнение с Великобритания, която е ангажирана на страната на украинците след анексирането на Крим през 2014 г. и чийто бивш премиер Борис Джонсън беше редовен гост в Киев от първите топовни удари. Но е много в сравнение с Унгария, която се противопоставя на съвместната финансова помощ от Европейския съюз за Украйна и пледира за прекратяване на санкциите срещу Русия… без да понесе гнева, който пада върху Париж и Берлин.
Но отвъд позициите на Емануeл Макрон и неговото „в същото време“, което толкова зле се вписва във войната, особено когато е обявена едностранно и е придружена от военни престъпления и престъпления срещу държавата, украинската политика на Франция като цяло е обект на скептицизъм. „Франция винаги е гледала на Украйна през призмата на своята руска политика“, обобщава Татяна Кастуева-Жан, директор на департамент „Русия“ към Френския институт за международни отношения (Ifri). С една основна идея: „Не дразнете много Владимир Путин“. Резултат: от началото на войната Франция е критикувана и от двете страни. „Направихме твърде много за Украйна, за да не разстроим Путин, и недостатъчно, за да помогнем наистина на Киев“, обобщава изследователят на Ifri.
Същото вече се беше случило и при предшествениците на Макрон. През 2008 г. полуветото на Франция и Германия върху влизането на Украйна и Грузия в НАТО беше критикувано и от двете страни – Москва осъди отворената врата, а Киев съжаляваше за затворената врата… Като щади и двете страни, Париж рискува да загуби и по двете точки. Както казва Татяна Кастуева-Жан, „Много е трудно да си играеш на Швейцария, когато името ти е Франция“.