Кумулативната инфлация е доста повече от ръста на доходите. Минималната заплата се повиши с 9% от 1 април, а кумулативната инфлация е над 17%. Покупателната способност на хората с минимална заплата е намаляла с 10%, макар номинално да получават повече. КНСБ ще протестира срещу хората, които са против увеличението на минималната заплата, ако тя не се вдигне. Всичко под 850 лева е неприемливо за българските граждани и за нас. Това заяви за „Денят на живо“ Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
„16 законопроекта с предложения за удължаване на бюджета са вече на сайта. 2/3 от тях касаят доходите на хората. Сред тях има за минималната заплата, за необлагаем минимум върху доходите, за облекчаване на семейства с деца, повече разходи за здравеопазване, 125% за заплатите на учителите спрямо средната“, каза той.
По думите му по последните данни растежът на икономиката за третото тримесечие е 3,3%, а БВП е 40 млрд., създаден само за 3 месеца. „Най-вероятно ще се наложи още една актуализация на данните за БВП, защото да нарасне с 20-25 млрд. за една година… не мисля, че увеличаването на доходите са щедри, а закъснели“, категоричен е експертът.
Според него КНСБ подкрепя предложението минималната работна заплата да е 50% от средната още в първото полугодие. „700 милиона ще струва ръста на МРЗ, това са 1% от всички разходи. След всички данъци тези 850 лева стават около 600, а сега минималната заплата е на 30 лева от прага на бедност“, подчерта Костов.
Относно пенсиите икономистът уточни, че синдикатът подкрепя швейцарското правило – 50% от осигурителния доход, 50% от инфлацията. „Моите надежди са дефицитът да се минимизира с повишено потребление през първото тримесечие на 2023 г. Това ще позволи и да направим допълнителни разходи, които да не натежат. Рецесията няма да се отрази на нашия консервативен бюджет“, посочи той. И допълни, че дефицитът в НОИ е 2-3 пъти повече, така че няма основания болничният да се плаща от тях, а за повече от разумно смята първите три дни да се поемат от работодателя.