Лузър на годината: обобщавайки резултатите от 2022 г., дори привържениците на Путин признават, че ги е разочаровал
През декември по традиция правим равносметка на изминалата година. Хората се откъсват за кратко от ежедневието си и виждат по-добре дългосрочните тенденции. Приблизително същото се случва и по време на предизборни кампании. Този път това не вещае нищо добро за Путин.
Сега и руснаците, и украинците, и изобщо целият свят отново ще усетят по-ясно, че президентът на Русия се е превърнал в гол крал. Неговата страховита армия, неговите прехвалени специални служби, неговата всемогъща администрация, цялата мощ на неговата държавна машина се превърнаха в един грандиозен фалшификат. Дори и с предимството на изненадващата атака те не успяха да се справят с украинците. Обещаното „Киев за три дни“ се превърна в срамно отстъпление, преминаващо в определени моменти в паническо бягство.
Най-важното е, че Путин се оказа в ситуация да не може да осъзнае новата реалност. Вместо това той откри пълната липса на гъвкавост и адаптивност, характерни за всички велики тирани – от Саргон от Акад до Сталин. Никой не е в състояние да каже защо му трябваше да провежда референдуми и да обявява присъединяването към Русия на тези региони, които неговата армия не успя да удържи. Всичко, което Путин демонстрира в тази ситуация, е упоритост и загуба на дарбата за стратегическа прозорливост.
Основното предимство на имиджа на Путин в очите на населението винаги са били неговата „сила“ и „политически опит“. Сложих тези категории в кавички, тъй като това са дословните формулировки от многобройните фокус-групи, поръчвани в продължение на много години от автора.
Тази година имиджът на опитен и силен владетел получи съкрушителен удар. Трябва да си дадем сметка, че никой от поддръжниците на Путин никога не е приемал украинците като сериозни противници. Към тях се отнасяха със смесица от презрение и недоумение. Неспособността да се победи такъв враг е всичко друго, но не и сила. От окончателното обявяване на Путин за „слабак“ засега го спасяват зверствата на руската армия. Със сигурност не е лесно да презираш човек, чиято жестокост кара целия свят да потръпва.
И все пак в дългосрочен план проблемът с недостига на „сила“ не може да бъде решен с бруталност. Слабият и жесток владетел е твърде разпознаваем образ, познат от детските книжки. Сред нас това винаги е бил образът на врага. Сега Путин се оказа в тази роля. И ако по-рано той е представян като герой – нещо като библейския Давид, то сега Зеленски уверено му отне тази роля. През последната година самият Путин се превърна в Голиат.
Преди войната вътрешните репресии допринасяха за усещането за сила, но след поражението в Украйна тази тяхна роля вече не е толкова ефективна. Сега те изглеждат като опит да се отмъсти на слабите. Като гледат всички тези путински силоваци, хората все повече си спомнят как украинците им сапунисваха вратовете. Така че Кремъл вече няма да може да води следващата президентска кампания под лозунга „Силен президент – силна Русия“. Използването на други, свързани със „силата“ характеристики като „опит“ и „компетентност“, също няма да свърши работа. „Каква е ползата от опита ти, ако си влязъл във война, която не можеш да спечелиш?“ – ще си каже обикновеният човек. „Каква компетентност, къде е? Стандартът на живот пада, армията е разграбена и съсипана, не можахте да се справите дори с украинците!“, ще се възмути друг.
Преобладаващото отношение на елита към Путин може да се опише с една проста руска поговорка: Дадоха на глупака яйце, той го търкулна и го разби. Сега тя обхваща и останалата част от населението.
Източник: Аббас Галямов
Бесарабски фронт