Лозари от цялата страна излитат днес на протест пред Министерство на земеделието. Целта на мероприятието е настояване към управляващите в лицето на Министерството на земеделието да се обърне внимание на лозарския сектор у нас, който през последните години преживява един от най-тежките си периоди. След редица срещи има обещание за финансова помощ през 2022 г., което не е спазено. По темата пред ФАКТИ говори Калин Йорданов от „Национално сдружение на българските лозари“ (НСБЛ).
– Г-н Йорданов, лозарите за пореден път организирате протест пред Министерството на земеделието. Сега защо…
– Като национално сдружение сме най-голямата браншова организация в областта на лозарството. Ще се вдигнем на протест, на бунт и ще разливаме вино пред министерството. През последната година направихме четири протеста, но вече имаме повече опит, защото при предходен протест затворихме пътищата в 5 области в страната. Проблемите при нас са най-вече в две направления и никой не ни чува.
– Какво искате?
– Искаме държавата да обърне внимание на сектор лозарство и винарство. Да се изготви Национален план. В момента няма каквато и да е политика в областта на лозарството. За последните 20 години винените лозя в България са намалели драстично. Има ли сме 1,6 млн.- декара лозя, а сега имаме 200 000 декара. Нали разбирате за какво става въпрос. Десетилетия наред България е била на четвърто място в СВЕТА, напишете го с големи букви, по износ на вино. Била е на ПЪРВО място по износ на десертно грозде в света. Били сме водещи в този бизнес. А се докарахме дотам, че в момента ни няма дори в класациите, няма ни в статистиката. И се докарахме до това дередже, защото няма адекватна политика в сектора. През последните 20 години лозарството, като отрасъл, е тотално низвергнато. Ние сме единственият бранш в България, който няма право на национално доплащане. Получавахме пари само по СЕПП по 27 лв. на декар. Толкова се плаща и за декар пасище.
– Колко струва в момента издръжката на декар лозе…
– Над 1000 лева, но преди да го докараш до гроздобер, защото там вече има допълнителна разходи, има проблеми с работна ръка и така нататък. После като сложиш и беритбата на килограм грозде – още 25-30 стотинки, защото трябва да го опазиш от скорци, от набези, да го набереш, да го изкараш от масива и доставиш до пункта, да го измериш, все логистични разходи. И така цената на гроздето става 1,2-1,3 лева. А изкупната цена е 65 до 70 стотинки. В момента всеки лозар губи страшно много и борбата е кой ще губи по-малко. Това пък означава, че това не е никакъв бизнес. Когато правиш бизнес, трябва да печелиш, да се издържаш, част от парите да влагаш, да инвестираш, за да може да направиш нещо и да си конкурентен. Днес на говорим конкуренция, говорим за оцеляване.
– Все пак през последната година получихте пари – по ковид мерки, заради войната…
– Получихме пари, защото протестираме. И след всеки протест ни дават някакви трохи. Веднъж получихме едни ковид пари – 17 лева на декар, после по 23 лева пак за ковид, във връзка с войната в Украйна по 37 лв. и накрая за ликвидност на земеделските стопанства още 45 лв. на декар. Досега не бяхме получавали такива пари. Но цялата ситуация с това е на парче. Няма визия, няма план, няма програма за развитие на сектора. Имахме много срещи с министъра на земеделието, с ресорния зам.-министър, с изпълнителния директор на Агенцията по лозата и виното. И нищо. Последиците за нас от войната са ужасяващи, защото имаме нарушена верига на доставки, повишени цени на торове, препарати, горива, заплати. Давам ви пример. Тон амониева селитра бе 360 лв., а сега скочи на 1700 лв. Колко е увеличението? И как да си правим сметките? Нека някой да ни каже? Разбирате ли за какъв разход става въпрос. И когато липсва стратегия на защита на националното производство, ние сме обречени.
– Къде виждате решението?
– Управляващите да имат план и визия за сектора, да има субсидии. Защо в други страни в ЕС могат да си го позволят, а ние само се лъжем с някакви мижави пари. Бизнесът с вино е мащабен и ние не сме конкурентни на този пазар. Как в Европа се създава продукцията с отрицателна себестойност, което означава, че те и да подаряват продукцията си, пак ще са на печалба. В ЕС няма мита. Стоките се движат свободно. Но как Германия успява да ограничи вноса на сезонни продукти, за си пласират на пазара собствената продукция и това не е в разрез с разпоредбите на ЕС? Защо у нас не е така? Ето този въпрос зададохме на министерството. Отговор – ми чакаме информация….
– Но преди време все пак имаше документ от министерство, който бе разработка на стратегия за сектора ви…
– Беше ни предложена стратегия от Министерство на земеделието, но в нея бяха заложени безумни неща. Когато тази стратегия ни беше предложена за първи път, ние, както и още 10 други организации от сектора, се подготвихме за протест. Слава Богу, тогава Явор Гечев, който сега е министър земеделието, а тогава бе зам.-министър и то в последния си ден като част от служебното правителство на професор Бозуков, оттегли стратегията. После при субсидиите страдаме от чиновническо безхаберие. Нещо говорим, обсъждаме, договаряме се и изведнъж някаква тематична работна групи в министерството взима някакво решение, а ние сме само уведомени. Безобразие. Преди седмици бяхме на среща с Явор Гечев вече като министър, защото причина за протеста е и връщането на Красимир Коев като директор на Изпълнителна агенция по лозята и виното. Ние правихме вече протести срещу него и искахме той да бъде освободен заради некадърно управление на Агенцията. И той беше освободен на 1 юни тази година, но сега Явор Гечев отново го върна. Той за 13 години доказа само, че може да съсипе сектора, а те го връщат. На последната среща с Явор Гечев ни каза, че ще ни помогнат с 18 лв. на декар за ноември и още 32 лв. до средата на декември. После пак се събира някакви нова тематична работна група с някакви чиновници – без участие на министър и зам.- министър, и решават, че няма да получим почти нищо. Какво е това? Ако са решили да няма българско грозде и вино, да кажат. Но това е факт. Скоро няма да има българско вино от българско грозде. Скоро вино от българско грозде ще е екзотика. Ще има внос на испанско, на македонско, ще му слагаме български етикети и ще се продава като наше. Това ли искаме…