Не липсват заинтересовани лица около темата „Магнитски“, които да саботират усилията на правителството да осветли корупцията. Това заяви пред БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.
„Причината точно в този момент да бъде пусната в общественото пространство някаква заготовка за проектозакон – от многото варианти по темата, за мен е опит да се отклони общественият дебат от това, което е наистина важно. Очевидно е, че няма да приемем никакъв закон, който противоречи на базови европейски правни рамки. (…) Това е удобно разсейване на общественото мнение от основното към метода.“
„Темата антикорупция е основното хапче, което ще излекува България от едно от последните места на законност в Европа“, заяви Лорер. Той декларира твърда решимост за създаване на институционална рамка, „когато има санкции по „Магнитски“, България да може да предприеме законови мерки, а не екстремни мерки, с които да намали удара от тези санкции върху българските институции“.
„Дали ще има такъв закон, ще реши Народното събрание.“
Според Лорер нито прокуратурата, нито КПКОНПИ у нас вършат своята работа и „създаването на допълнителни органи, при положение, че вече два не работят, може би не е най-правилната стратегия“.
Една от амбициите на управляващите е да върнат дългосрочните договори за електроенергия на българския пазар, посочи министърът на иновациите и растежа.
„За петте месеца, в които четворната коалиция управлява, сме направили повече, отколкото 10 години ГЕРБ преди това“ – така Даниел Лорер отговори на критиките на опозицията. По думите му правителството ще реагира адекватно в момента, в които види „непосилна тежест върху българското общество или части от него“.
По темата с танкерите с втечнен газ Лорер изтъкна, че енергийната зависимост от руски газ е приключила, а двата танкера са първата стъпка в тази посока.
„Ни най-малко не сме начело на протеста срещу „Газпром“. Просто нашите договорни плащания дойдоха първи по графиците. По отношение на цените не вярвам да плащаме 30% повече от останалите, газпромските цени. Намирайки дългосрочни договори, „Газпром“ цените ще останат в далечното минало.“
Бъдещето на България в еврозоната е залегнало здраво в коалиционното споразумение, приетият технически план „не отваря въпроса присъединяваме ли се към еврото или не, кога се присъединяваме“, а определя стъпките за успешно приключване на присъединителния процес, уточни Даниел Лорер.
Според Лорер този технически план няма нужда от парламентарно обсъждане, а темата за еврото се политизира излишно и се прави опит да бъде превърната в „разменна монета“. Датата 1 януари 2024 г. е постижима, ако започнем техническото изпълнение сега, подчерта той.