Вчера бях по родните места на моите прадеди. Прапрадядо ми Костадин, основател на бащиния ми род, е родом от с. Крушево, а дядовците, основали майчиния ми род, са от съседните Дерекево и Курукьой. Днес Крушево не съществува, защото е изгорено и унищожено от турците през 1913 г., Дерекево е преименувано на Дерекьой, само Курукьой е почти непроменено – дори старите български къщи си стоят, вероятно и къщата на моя прапрадядо (стига да знаех коя точно е тя). Тези села днес са в турската част на Странджа, близо до Лозенград. Това коментира във „Фейсбук“ лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Въпреки, че българите са масово изгонени и избити през 1913 г. при геноцида и етническото прочистване, извършени от турците след Втората балканска война, по ирония на съдбата днес, въпреки всичко, българите в тези села пак са мнозинство. Просто на мястото на българите-християни турската власт заселва българи-мюсюлмани. Лошото е, че вече повече от 100 години българската държава не обръща никакво внимание на местните българи, просто защото са мюсюлмани, което е огромно национално предателство. Имам приятели там, които са родени в Турция, родителите им са родени в Турция, дядовците им са родени в Турция, никога не са идвали в България, но говорят прекрасен български език.
Заснех доста кадри и в момента сглобявам няколко клипа, които съвсем скоро ще ви покажа. Тогава ще си поговорим и за правата на милионното (а може би и още по-голямо) българско малцинство в Турция, за което нашата държава не просто не прави нищо, но дори отказва да постави въпроса за неговото съществуване.