„В сравнение с предишни години спадът в икономиката през 2023 година няма да е голям, ще е подобно на 2009 година, но не в такива размери. Много е вероятно да няма толкова фалити колкото през 2009 година, когато основната причина бе фалитът на „Кремиковци“. Предизвикателствата пред икономиката ни е в ръцете на българските власти, а това е да се избегнат други рискове, освен евентуално проблема с „Лукойл“. Едно от нещата е да се избегне намаляването капацитета на въглищните централи. Намаляването трябва да бъде отложено, да не е през 2026 година, а да е през 2028 или 2030 година както е в Германия и Холандия.
Тези пари трябва да бъдат пренасочени някъде другаде. Възможно е в този план много други неща да бъдат предоговорени“ Това каза доц.Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ в анализ по темата „Какви са рисковете, ако страната ни не се справи с предизвикателствата на 2023-а година“
Важно е какво е завареното положение от миналата година, а то е – забавяне на активността, което засяга 1/3 от света, картината на ЕС, с която българската икономика е най-свързана и която е мозаична, и третата е спестяванията на хората.
Хората спестяват, защото потребяват по-малко с около 60% но ръстът на спестяванията е от последните 10 години, т.е те постъпват рационално. Инфлацията обаче показва, че всички фирми имат ръст, но този ръст се дължи 4/5 на купуване на запаси с цел да произвеждат, презапасяват се, но то е с цел производство. Това означава, че икономическият спад няма да е толкова тежък, колкото на други места. В сравнение с предишни години спадът няма да е голям, ще е подобно на 2009 година, но не в такива размери. Много е вероятно да няма толкова фалити колкото през 2009 година, когато основната причина бе фалитът на „Кремиковци“, покрай който фалираха Бургаското пристанище, „Булгаргаз“, НЕК и спаднаха с 25% от приходите на БДЖ, фалираха и две дунавски пристанища и още 400 фирми. Тази година единственото голямо предприятие под риск е „Лукойл – Нефтохим“. Рискът ще е чисто политически, стана ясно от анализа на Станчев.
Това, което направихме миналата година са много избори. Сега и при нови избори резултатът няма да е много по-различен от сегашното положение. сама никоя няма да може да състави правителство. Това би трябвало да е някакъв урок.
„Много е вероятно с третия мандат, ако отиде при „Български възход“, да може да състави правителство, което ще изиграе ролята, от една страна, на опит за ракетоносител на нова партия, от друга – ще даде на останалите партии в парламента да правят това, което правят в момента“, каза Станчев.
Според него предизвикателствата пред икономиката ни е в ръцете на българските власти, а това е да се избегнат други рискове, освен евентуално проблема с „Лукойл“. Едно от нещата е да се избегне намаляването капацитета на въглищните централи. Намаляването трябва да бъде отложено, да не е през 2026 година, а да е през 2028 или 2030 година както е в Германия и Холандия.
Тези пари трябва да бъдат пренасочени някъде другаде. Възможно е в този план много други неща да бъдат предоговорени. В момента 2/3 от средствата се разпределят в правителствени учреждения, което не е най-доброто, няма ефекта на увеличаване на доходи, тъй като институциите се изхранват от парите на данъкоплатците.
По отношение на инфлацията, Красен Станчев каза, че тя е доста по-малка от тези, които са преживявали хората в България. Поведението на хората и фирмите е рационално, но на правителството и парламента – не. Те могат да объркат много неща, но не повече от 40% от икономиката, това, което създава доход не биха могли да го объркат повече.