„Има смени. Жените работят през деня, а мъжете – през нощта. Тези, които не се явят, са заплашени да загубят работата си“, разказват косовски сърби за барикадите в Митровица.
Родителите на 25-годишният Александър от село Зупче не са ходили на работа през последните седмици, разказва младият мъж пред ДВ. Вместо това те наблюдават барикадите, издигнати като протест срещу политиките на правителството на най-младата европейска държава.
Задачите са разпределени с график на смени – точно както е и при нормална работа: „Баща ми обикновено остава на барикадата 4 или 6 часа, а майка ми – от 6 до 8 часа“, разказва Александър. „Така беше и миналата година. За нас се превърна в нещо нормално.“
Косовски сърби са напълно зависими от Белград
Албанците са мнозинство сред населението на Косово. Но в северната част на страната след края на войната в Косово през 1999 г. са останали да живеят почти само сърби. Повечето от тях изкарват прехраната си в администрацията, в училища или медицински заведения, а заплатите им се плащат от сръбската държава. Институциите на Република Косово де факто не присъстват в северната част на страната. А работни места, различни от споменатите, на практика не съществуват. Хора като родителите на Александър, заети с работата около барикадите, са напълно икономически зависими от друга държава, представлявана от правителството в Белград.
В близката община Лепосавич, в която също живеят предимно косовски сърби, хората не пазят барикадите съвсем доброволно. „Там има хора, които записват кой идва и кой не“, казва 36-годишният Стефан: „Има смени. Жените работят през деня, а мъжете – през нощта. Тези, които не се явят, са заплашени да загубят работата си.“ Всъщност много косовски сърби не разбират целта на барикадите, посочва Стефан: „Какво е това? Защо създаваме тази бъркотия? За какво е всичкото това? Това са въпросите, които си задават 90% от хората тук!“
Там официални представители на полицията почти няма
В началото на ноември 2022 г. около 500 полицаи – косовски сърби – подадоха оставка и напуснаха работните си места. Така в северната част на страната вече почти няма официални представители на силите за сигурност на страната. Останалите чуждестранни полицейски служители от мисията на ЕС ЕУЛЕКС не могат да запълнят липсата, признават самите те. И представителите на НАТО от КФОР наблюдават ситуацията. Но всъщност в момента улиците се контролират от мъже в цивилни дрехи, които правителството в Прищина определя като „криминални групи“.
Но и много косовски сърби също се страхуват от цивилните надзиратели заради свързаността им с правителството в Белград. „Те ни наблюдават. Ако кажем нещо, което не бива да се казва, ще има последствия. Разбира се, ние не знаем кой е отговорен за тях, но се страхуваме“, обяснява ситуацията Александър от село Зупче. „Могат да бъдат подпалени коли, да бъдат пребити хора. И ние никога няма да разберем кой го е направил.“
Подобни инциденти зачестиха след сблъсъците около настояването на Прищина да замени сръбските регистрационни номера на превозните средства в Северно Косово с косовски. Някои косовски сърби, изпълнили изискването на властите, намериха на следващата сутрин на местата, на които са паркирали автомобилите си, само изгоряла купчина скрап. Извършителите все още не могат да бъдат открити.
За Стефан от Лепосавич е ясно кой стои зад всичко това. Затова настоява фамилията му да не се споменава: „Страхувам се от престъпните групировки тук. Не знам кои са те, но ние ги виждаме всеки ден. Това е и причината, поради която желая да напусна.“