На 360-я ден от годината, в която постоянно бе редувал ненужни напивания и съмнителни изтрезнявания, Славчо Мехуров внезапно стана от празничната трапеза. Коленичи пред контакта в кухнята и го целуна просълзен. Избърса очи и се взря в двете дупки.
-Ей, ток, знам че си вътре. Честита Коледа! Винаги съм те уважавал. Нямам никаква представа как стигаш до скапаната ми къща чак от Козлодуй и Раднево. Хабер си нямам от електричество. Но ти си тук, приятелю. Все мълчиш. Знам, че не е от високомерие. Не, ти не си такъв. Просто ни предпазваш. Аз пък досега така и не ти благодарих. Вероятно от гордост. Трудно бих признал, че някой е по-важен фактор в моя дом от мен. А всъщност аз съм едно обикновено нищожество. Е, дойде му времето. Благодаря ти, че те има. Едно време комунистите те спираха през два часа, но ти оцеля. Ти си истинският дисидент в тая нещастна страна. Може би знаеш, че сега едни гадове печелят от тебе. Карат ни да те плащаме, за да стоиш в контакта и постоянно ти вдигат цената. А има едни тарикати, дето ти надуват цената тройно, защото са набучили вентилатори по нивите. И едни плоскости, да ги пече слънцето. Ти не си виновен. Знам, че и стотинка не ти дават. Постоянно ни плашат, че пак може да те спират като едно време. Ако не те плащаме по-скъпо. Малко им е. Моля те, направи така, че да ги хване ток. Ти ги хвани. Нали си ток. И ги прати по дяволите. Аз мога само да ги псувам, но тука, в кухнята. Страхлив съм. Ето, признах ти го и ми олекна. Ти обаче можеш да ги спипаш по жиците. Като в оная песен – „ще се превърна в електрон и пак ще вляза в твоя дом“. Изпържи ги, приятелю. Или поне повреди техниката им. После си ела тук и ще ударим по едно. Може и бушоните да сменя в твоя чест. Да, ще ги сменя. Щото керамичните вече са…
Славчо Мехуров се надигна и остави паничка жито от Бъдни вечер пред контакта. Наля си двеста грама ракия в голяма винена чаша. Изпи я на екс и припадна в антрето. Точно под кутията с бушоните. Навън изгърмя пиратка.