Който напада българин- напада България

За мен атака срещу българин е атака срещу България! Всеки път, когато чуя да се говори лошо за наш сънародник, се наежвам, но първото нещо, което правя, е да видя за какво става дума. И въз основа на фактите, да подготвя съответната защита. Не съм спирал да протестирам срещу френските медии, които говорят за български джебчии. Защо? Защото в повечето случаи въпросните крадци, според медиите, са българи. Така е, но не е това проблемът. Човек може да се роди по-светъл или по-тъмен, това е даденост, която не може да служи за обвинение. Проблемът се състои в предубеждението и обобщаването. Всеки път, когато джебчиите са румънци, за медиите те са „роми“, а не румънци. Същата работа е с фалшивите кредитни карти. Наши специалисти измислили система с огледалца по колонките, която записва номерата на шофьорите, плащащи с карти. В България имало печатница с необходимата пластика и мошеници от цял свят ползват фалшиви кредитни карти, произведени в България. В същото време в Париж, и не само, десетки бижутерски магазини са нападни с противотанкови ракети, в повечето случаи от бандюги със североафрикански произход. „Какво предпочитате – казвам на френските ми приятели – „IT“ специалисти, които пипат с ръкавици и внимават никой да не се пореже или африкански диваци, за които човешкият живот няма никакво значение?“
Казвам всичко това защото отвсякъде се надигна вълна в защита на български журналист, явно под прикритие, защото изобщо не знаех, че го има. Де факто човекът не е който и да е, защото освен българският политически и медиен елит, дори президентът Радев се изправи в негова защита. Запознати с ниското ниво на Свободата на словото в България, предупредиха, че ако оставим този човек сам, той рискува да бъде разкъсан от Путин. Като негов събрат по професия, аз не съм и не мога да остана безразличен към сполетялата го неволя. С няколко десетки години опит повече от него, моя милост не може да се произнесе под влияние на който и да било. Дядо ми казваше – сине, царският път е най-късият! И аз така. Без всякакъв идеолигически напън ще започна разследването на личността на разследващият журналист с въпроса – може ли да покаже той професионалната си карта?
След като я видя, ще задам и други въпроси. Убеден съм, че по този начин може да изкатерим българската Свобода на словото с няколко стъпала по-нагоре в класирането на „Репортери без граници.“
За да не говоря празни приказки, аз публикувам моята журналистическа карта, в очакване на неговата.