В последно време ставаме свидетели на наводнения в райони, в които това не се очаква. Внезапни силни бури удрят градовете. Какви природни знаци са това? Пред ФАКТИ говори климатологът Антоанета Йотова.
– Г-жо Йотова, промените в климата стават все по-бързи и по-екстремни. Ставаме свидетели на големи наводнения, все по-често говорим за хора, поразени от мълнии в градски условия. Какви знаци са това?
– Това са знаци, че промените в климата се случват днес и сега, а не както е било преди – да имаме усещането, че това са бавни и невидими за нас процеси. Сигналите, които планетарната климатична система изпраща, са, че живеем във време на много бързи промени и най-общо те се характеризират като неблагоприятни за хората.
– Вие от години се занимавате с темата за климата. Какви сценарии за възможно развитие са актуални?
– Възможните сценарии за бъдещия климат на планетата са много. Те се разработват на международно ниво. Всички сме чували за т.н. „Доклади за оценка на изменението на климата“. Те се изработват от Международната група експерти по изменение на климата, създадена през 1988 г. от Световната метеорологична организация и Световната програма по околна среда на ООН. Преди по-малко от година излезе последният такъв доклад, в който много подробно, на база изследвания, които се провеждат в целия свят, се формулират и уточняват сценариите за бъдещия климат на Земята. Бих могла да ги обобщя по следния начин. Има базов сценарий, който се нарича „Business as usual” или „Продължаваме както досега“, казано на български. При този сценарий човечеството практически не прави нищо, за да реагира на промените в климата, при което средната глобална температура може да се повиши с над 4-5 градуса спрямо стойността ѝ в прединдустриалната епоха и ще има още по-неблагоприятни за нас климатични промени. Другият основен сценарий е, когато предприемаме спешни и целенасочени мерки, за да намалим рисковете и неблагоприятните ефекти от промените в климата. Такъв сценарий е заложен в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., според което трябва да осигурим намаление на емисиите парникови газове така, че повишението на глобалната температура да се ограничи до 2 градуса спрямо стойността ѝ в прединдустриалната епоха (края на 18-ти век). И тук вече може да имаме много подсценарии, тъй като няма универсален за всички страни сценарий за намаление на емисиите парникови газове. Учените със своите изследвания дават само посоката и препоръки за практическите действия, върху които да се фокусираме, така че заедно да намалим рисковете от вече случващите се промени в климата. Има и трета група сценарии, при които не само „продължаваме както досега“, но и с действията си задълбочаваме негативните ефекти от тези промени. Така например в последните месеци за реагиране на кризата с нарушените доставки на газ в Европа се задействат повече централи, използващи въглища, което означава повече емисии на парникови газове, които пък причиняват затопляне на глобалния климат. При този сценарий средната глобална температура може да се повиши дотолкова, че да настъпят каскадни и много неблагоприятни за хората климатични промени.
– Колко е възможно предстоящо засушаване в Добруджа, защото това е коментирано не един и два пъти. Ако се случи, това ще е голям проблем? Към днешна дата какво можем да кажем?
– Това е един конкретен пример за климатичните промени и тук трябва да се стъпи на информация/данни от измерванията, които се провеждат в метеорологичната мрежа на България, поддържана от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). От няколко десетилетия тече процес на засушаване в целия район на Югоизточна Европа и когато имаме уязвими към засушаване територии – каквато е Добруджа, тогава може да се очаква, че там ще се прояви такава тенденция. Категоричен отговор може да се даде само на база научни изследвания за региона, което колегите от НИМХ сигурно са направили. Те могат да кажат конкретни цифри като резултат от проведени със съответни научни методи изследвания.
– Трябва ли да затваряме въглищните централи у нас? Работата им е пряко свързана с въздуха, който дишаме?
– Този въпрос е изключително сложен. Не бива отговорът да е само „да“ или „не“. При отговор „да“ трябва да кажем кога и как това да стане. По този въпрос трябва да отчетем две неща. Първо, България е от страните, които са подписали и ратифицирали, т.е. поели ангажименти по Парижкото споразумение за климата. Второ, при въглищните централи освен емисиите на парникови газове, които не са точно замърсяване, има значителни емисии на серни оксиди, прахови частици, сажди. Това замърсяване е под регулацията на европейско и международно законодателство, но не е директно свързано с парниковите газове и емисиите, които са обект на политиките за климата. Когато казваме „да“ на затварянето на въглищните централи, трябва да кажем и как точно ще стане това, включително в какъв времеви порядък. И тук ще спомена нещо, което много рядко се коментира. Освен заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост затваряне на тези централи през 2038 година, разработени са „Териториални планове за справедлив енергиен преход“ за три региона – Стара Загора (комплексът „Марица Изток“), Кюстендил и Перник. В тези планове е описано как да стане затварянето на въглищните централи като процес и не от днес за утре, за което е осигурено съответно финансиране от европейски фондове. Този процес трябва да се случва по начин, който предвижда какво се случва с хората, които работят и живеят там. По отношение на въглищните централи говорим за процеси на трансформация в рамките на поне 15 години.
– Европейската комисия прие ядрената и газовата енергия за зелени?
– Тук пак трябва да направим уточнения. ЕК включи производството на енергия от ядрени и газови централи в таксономията на „зелени“ енергии, но става дума за бъдещи проекти и при изпълнение на определени условия. Сега работещите ядрени и газови централи не могат автоматично да се квалифицират като „зелени“. И отново е редно да се влезе в подробности на законодателството, като трябва да се подчертае, че и тук става въпрос за процеси – политиките за промените в климата предвиждат действия в развитие, съобразно вече приети закони. Ние, говоря за България като страна, сме подписали редица международни и европейски документи, с които сме поели ангажименти. За много от тези ангажименти, обаче, отлагаме изпълнението в предвидените срокове.