В Китай отново настъпват големи промени. След години на затягане на гайките президентът Си Дзинпин дръпна шалтера и се върна назад. Комунистическата партия под негово ръководство започна грандиозен експеримент, който обещава повече свобода и пари за китайците и повече пари за останалия свят – съживяване на търговията, облекчаване на кризата и предотвратяване на нова Студена война, коментира Би Би Си.
Промяната на курса на Си изненада всички. Бързата промяна току-що е започнала, залогът е голям и решимостта на Си да доведе реформите докрай зависи от последствията, смятат експерти.
Решението на Китай да освободи населението си от тригодишното блокиране, да отвори отново границите си за хора и инвестиции и да облекчи ограниченията върху бизнеса обещава да съживи втората по големина след САЩ китайска икономика и да вдъхне нов живот на световната търговия, която беше потисната от китайската политика на „нулев ковид“ и руската инвазия в Украйна.
На Китай се падат 20% от световната икономика и внезапният обрат е добра новина за всички. Международният валутен фонд вече сигнализира, че новата прогноза за растежа на световното богатство, която ще бъде публикувана в края на януари, ще бъде по-добра от предишната благодарение на промяната в Китай.
„Силно се надяваме, че решението на Китай да се върне към отвореността през 2023 г. ще доведе до глобален растеж над прогнозирания“, заяви миналата седмица ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева.
Решението на Китай да се отвори и да смекчи конфронтацията си със Запада е лоша новина за руския президент Владимир Путин, който залага на двуполюсен свят, в който Русия, добиваща суровини, помага на Китай да се бори със САЩ.
Кремъл обаче може да разчита и на дивиденти. Възстановяването на китайската икономика неминуемо ще увеличи търсенето на енергия. Това ще подпомогне цените на петрола – основната експортна стока на Русия. И ще повиши цените на газа – основното оръжие на Кремъл в енергийната война срещу Европа.
Китай е в трескава обстановка, а точните мащаби на бедствието все още не са ясни. В събота епидемиолог от китайското правителство заяви, че 80 % от населението вече са боледували от ковид, така че нова вълна на ковид е малко вероятна през следващите два-три месеца. Чуждестранните експерти обаче не се доверяват на китайските данни за смъртността и не бързат да правят заключения дали сегашната вълна е преминала и какви ще бъдат последствията.
Реформите са в самото си начало и успехът им не е гарантиран.
„Си има още много работа, за да убеди всички в обратното. Основният проблем за Си е, че доверието в него като лидер е много сериозно подкопано“, каза Скот Кенеди от американския Център за стратегически и международни изследвания.
Преди една година това беше немислимо. Си имаше репутацията на безкомпромисен лидер, готов да настоява твърдо и да преследва целите си, дори когато другите ги смятат за съмнителни, а желязната ръка струваше скъпо на китайската икономика.
Си е съсредоточил толкова много власт в ръцете си, че е сравняван с Мао Дзедун.
До есенния конгрес 69-годишният председател окончателно изчисти партийното ръководство от потенциални съперници, назначи най-верните си и дългогодишни съратници на всички ключови постове и се утвърди за безпрецедентен трети петгодишен мандат начело на Китай с перспектива за четвърти мандат по-късно.
Въпреки забавянето на икономическия растеж Си последователно провежда политиката си за засилване на ролята на Комунистическата партия в живота на страната и за сгъстяване на богатството под лозунгите за намаляване на бедността и „споделен просперитет“.
Под любимите „колела на историята“ на китайския лидер попадат милиардери, банкери и строителни предприемачи, целият Хонконг, шоубизнесът и дори децата, които са принудени да зубрят цитатите на Си и на които е забранено да играят компютърни игри освен по един час на ден, и то само през уикендите.
Защото народът беше уморен и се разбунтува. Протестът е най-големият от времето на управлението на Си.
Социалните бунтове не бяха само срещу локдауна, но и срещу Комунистическата партия и нейния лидер.
Вълната от протести е осуетена от вдигането на карантината. Но накърнената репутация на властите е на път да бъде подложена на ново изпитание. След като китайците се възстановят от ковида и се върнат към нормалния живот, те ще забележат, че този живот не е толкова добър, колкото преди.
Растежът на благосъстоянието на практика е спрял. Постоянното блокиране задушава всички дейности в страната, особено стопанските: пострадали са туризмът, търговията, производството и образованието.
В резултат на това през миналата година китайската икономика нарасна само с 3% – нещо, което не се е случвало от половин век.
Не само мястото на Китай в света, но и популярността на Си и Комунистическата партия зависят от това колко бързо ще успее да се върне към предишния си темп на растеж. Премахването на „нулевия ковид“ обещава на Китай съживяване и повишаване на БВП с 5,5%, обещано от партията още през тази година.
Веднага след като преди година Китай обяви „безграничната си дружба“ с Русия, Путин изпрати руската армия да завладее Украйна. Малко преди това Путин също дрънкаше с оръжие и казваше, че Украйна като държава не съществува. Той също имаше проблеми с бавния икономически растеж и народното недоволство.
Ето защо силният отговор на Запада на руската агресия и безпрецедентните санкции срещу Русия накараха тези, които инвестират в Китай, да преоценят последиците от вероятното нападение срещу Тайван.
Освен това Си не осъди Путин, въпреки че не подкрепи войната му нито с пари, нито с оръжие. Кремъл обяви Китай за главен партньор на Русия, което допълнително изостри проблемите на Пекин със Запада – който сега също изисква от Си да се разбере с Путин.
Външните конфликти се изострят, като се усеща новата Студена война, краят на глобализацията и разделянето на света на два блока. В една от тях, водена от комунистически Китай, постепенно се присъединиха автокрации, базирани на ресурсите, и развиващи се страни от Азия и Африка. В другия случай се дестилираха пазарните демокрации, ръководени от САЩ и ЕС.
Тази дефрагментация на световната икономика струва скъпо на света, заяви тази седмица ръководителят на МВФ Георгиева.
Водещите сили за тази дефрагментация са китайско-американската конфронтация и руското нападение срещу Украйна, последвани от западните санкции и енергийната криза.
Коригирането на курса на Си отчита тези реалности, тъй като основните успехи на Китай досега по пътя към претендирания от Си статут на световен лидер не са свързани с война (студена или не толкова студена), а с растежа на икономиката, качеството на живот и човешкия капитал в Китай.
Промяната на курса на Си доведе до незабавни резултати. Западът приветства преминаването от конфронтация към диалог и отношенията започнаха да се размразяват.
Още през ноември американският президент Джо Байдън се срещна със Си, след което обяви, че няма да има Студена война. Срещата не доведе до компромиси и отстъпки. Но самият факт, че първата и втората икономика в света вече обсъждат различията, а не се карат за тях, окуражи мнозина.
ЕС е най-големият и най-богатият купувач на китайски стоки. Въпреки това, за разлика от САЩ, ЕС все още не е формирал единна позиция по отношение на Китай. В ЕС членуват 27 държави и някои от тях предлагат прагматичен подход на търговия и сътрудничество, докато други изискват политика, основана на стратегическа конкуренция за световно лидерство – сдържане, ограничаване.
Диалогът с ЕС би позволил на Китай да повлияе на резултата от този дебат, да се представи в по-добра светлина, отколкото ако конфронтацията ескалира, и да смекчи евентуалните европейски ограничения върху трансфера на технологии и търговията.