„Разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. остави нерешен въпросът за международните права и задължения на СССР. От гледна точка на международното право остава неуреден въпросът за статута на държава-членка на ООН и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, с който се ползва Руската федерация“.
Това се казва в разпространено изявление на МВнР на Украйна относно 4нелегитимността на присъствието на Руската федерация в Съвета за сигурност на ООН и в ООН като цяло“.
„Русия лъжливо смята въпроса за решен, като се позовава на факта, че от 24 декември 1991 г., а публично – от 31 декември 1991 г., в Съвета за сигурност на ООН се появи табела с името на Руската федерация. Всъщност според Устава на ООН никога не е имало законни основания за това.
Руската федерация зае мястото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, заобикаляйки процедурите, определени от Устава на ООН. Това стана въз основа на обикновено писмо от президента на РСФСР Борис Елцин, адресирано до генералния секретар на ООН, което беше изпратено на 24 декември преди 31 години.
Сегашният Устав на ООН не съдържа думите „Руска федерация“. Тези думи липсват и в член 23 от Хартата на ООН, който изброява постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.
Легитимната процедура за държавата, наречена „Руска федерация“, да стане член на ООН и да заеме място сред постоянните членове на Съвета за сигурност, трябваше да следва стъпките, определени от Хартата на ООН“, заявява Киев. И допълва:
„През декември 1991 г. жалбата на Руската федерация относно намерението за продължаване на членството на СССР в ООН трябваше да бъде надлежно разгледана от Съвета за сигурност и Общото събрание в съответствие с член 4 от Устава на ООН. Той предвижда, че приемането на миролюбиви държави в членство в ООН става с решение на Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност и само по този начин.
Това беше легитимният път, поет, наред с другото, от новосформираните държави-членки на ООН Чехия и Словакия, след като държавата-членка на ООН, наречена „Чехословакия“, престана да съществува.
Следователно Руската федерация никога не е преминала през законовата процедура за приемане в членство и следователно незаконно заема мястото на СССР в Съвета за сигурност на ООН. От юридическа и политическа гледна точка може да се направи само един извод: Русия е узурпатор на мястото на Съветския съюз в Съвета за сигурност на ООН“, заявяват от МВнР на Украйна.
„По никакъв начин споразумението на групата страни от бившия СССР в Алмати през декември 1991 г., което не беше ратифицирано от парламента на Украйна, не можеше да замени Устава на ООН. Твърди се, че това е станало основание за Борис Елцин, тогавашен президент на РСФСР, да се обърне към Генералния секретар на ООН относно „непрекъснатостта“ на членството в СССР. По това време РСФСР също не беше член на Организацията.
Становището на правния съветник на секретариата на ООН относно правните основания за присъствието на Русия в ООН също не заменя действащия Устав на ООН. Той също така не може да послужи като основа за мълчаливо съгласие за приемане на Русия като член, нито за секретариата на ООН, нито за страните-членки на ООН, включително членовете на Съвета за сигурност“, казват украинските дипломати.
„Всъщност това беше безпрецедентен случай в историята на ООН, когато една държава наложи членството си в Организацията с едностранно решение, а страните членки на ООН бяха лишени от законовото право да се изразяват чрез гласуване в Общото събрание по отношение на намерението РСФСР да бъде приета в членство по начин, който не е предписан от Хартата.
Съмнително е и правото на Руската федерация да се присъедини към ООН като цяло, тъй като тя не отговаря на основните критерии за членство в Организацията. Параграф 1 на член 4 от Хартата ясно гласят, че членството в ООН е отворено за всички миролюбиви държави“, допълват от Киев.
Ето и останалата част от позицията им:
„Действията на Руската федерация са в разрез с концепцията за „миролюбива“ държава. Три десетилетия на нейното незаконно присъствие в ООН бяха белязани от войни и завземане на територии на други държави, насилствена промяна на международно признати граници и опити да задоволи нейните инвазивни и неоимперски амбиции.
В момента Украйна страда от пълномащабна инвазия от Руската федерация. Това беше предшествано от 8 години въоръжена агресия срещу държавата ни.
Опитът на Руската федерация да анексира Автономна република Крим и град Севастопол, Донецка, Запорожка, Луганска и Херсонска области на Украйна в резултат на заплахата или използването на сила, както и последващият военен контрол и временно окупацията на тези територии от Руската федерация е нарушение на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на Украйна, както и на общопризнатите принципи и норми на международното право.
Войната на Руската федерация срещу Украйна е безпрецедентно нарушение на целите и принципите на Устава на ООН от подписването му през 1945 г. и лишава Русия от правото да се нарича миролюбива държава.
Действията на Руската федерация през 2014 и 2022 г. бяха осъдени от международната общност. Това се доказва по-специално от две резолюции на Общото събрание на ООН „Териториалната цялост на Украйна“ от 27 март 2014 г. и „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“ от 12 октомври 2022 г.
Руската федерация игнорира всякакви опити на международната общност, насочени към нейното връщане към принципите на международното право и принципа на миролюбието.
Резолюцията на Общото събрание на ООН „Агресия срещу Украйна“ от 2 март 2022 г. призова Руската федерация да спре въоръжената агресия срещу Украйна, да деокупира всички украински територии, незабавно, напълно и безусловно да изтегли всички свои военни сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници.
На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН нареди на Руската федерация незабавно да изтегли войските си от територията на Украйна и да прекрати военните действия.
Руската федерация демонстративно отказва да изпълни задължителната заповед на Международния съд на ООН и резолюцията на Общото събрание на ООН.
Официалните изявления на Кремъл, оправдаващи своите въздушни удари и ракетни атаки, глобалното енергийно изнудване и своите „игри на глад“ чрез блокиране на износа на украински селскостопански продукти, показват, че действията на Русия не само представляват геноцид над украинския народ, но и са се превърнали в пряка заплаха за международния мир и сигурност.
Руската федерация редовно извършва терористични актове срещу граждани на Украйна и други страни. Сред такива престъпления са свалянето на полет MH17 на малайзийските авиолинии, терористичната атака край Волноваха, обстрел на жилищни квартали на микрорайон Сходний в Мариупол, експлозии по време на митинга за единство на Украйна в Харков, експлозии в харковския клуб „Стина“ , масирани ракетни атаки срещу критична гражданска инфраструктура на Украйна и други терористични актове.
Географията на престъпленията на Руската федерация срещу международния мир и сигурност далеч надхвърля границите на Украйна.
Става въпрос и за продължаване на политиката на СССР за незаконна окупация на северните острови на Япония, както и за подклаждане на нестабилност на територията на бившия СССР – Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието и Нагорни Карабах, манипулации по въпроса за предполагаема дискриминация на Рускоезичното население в страните от Балтийския и Черноморския регион, опитът за държавен преврат в Черна гора и др.
Не трябва да забравяме въоръжената агресия на Руската федерация срещу Чеченската република Ичкерия, окупацията на нейните територии и престъплението геноцид на чеченския народ, както и подкрепата на престъпния режим на Башар Асад и множество престъпления срещу сирийски народ.
Руската федерация разпалва конфликти в Африка от десетилетия. Нейните действия продължават да дестабилизират Буркина Фасо, Либия, Мали и Централноафриканската република.
Основните причини за всички тези престъпления се крият не само в политиката на Руската федерация за разпалване на конфликти, но и в системното ѝ блокиране на решенията, необходими за разрешаването им.
От 1991 г. насам Руската федерация е използвала правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН 31 пъти, почти два пъти повече от всеки друг постоянен член на Съвета за сигурност.
Ясни примери за тази злоупотреба с правото на вето бяха блокирането на резолюция за създаване на трибунал за разследване на свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines; признаване на масовите убийства в Сребреница за геноцид и предпоставка за национално помирение в Босна и Херцеговина; отговор на политическата и хуманитарна ситуация във Венецуела; удължаване на мандата на мисията на ООН за наблюдение в Грузия в критичен момент за страната; засилване на санкционния режим срещу КНДР, както и 16 резолюции за Сирия.
На сегашния етап на агресия Руската федерация, убедена в своята безнаказаност, се обърна към изнудване на международната общност със заплахи с използване на ядрено оръжие.
Въпрос на време е действията на Руската федерация да разрушат цялата система на ООН – единна и уникална глобална междуправителствена институция, която обединява всички страни по света на масата за преговори.
Въпросът за съдбата на Русия в ООН трябва да се решава в общия контекст на нейната отговорност за груби нарушения на нормите и принципите на международното право, както и за престъпления, извършени на територията на Украйна, в частност за военни престъпления и престъпления. срещу човечеството, както и престъплението геноцид.
Украйна призовава държавите-членки на ООН да възобновят прилагането на Устава на ООН в контекста на легитимността на присъствието на Руската федерация в ООН, да лишат Руската федерация от статута ѝ на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и да го изключи от ООН като цяло.
Предполагаме, че отстраняването на Руската федерация от Съвета за сигурност на ООН няма да има обратна сила на приетите по-рано решения на този орган и няма да доведе до отмяна или преразглеждане на приетите досега резолюции на Съвета за сигурност.
Считаме, че, ръководейки се от принципа на равнопоставеност на членовете на ООН, Руската федерация трябва да следва същия международноправен път за приемане в членство в Организацията, както другите страни. В същото време връщането на Руската федерация в ООН в бъдеще може да се разглежда само ако тя отговаря на критериите за членство в ООН. Спазването на процедурата, определена от Хартата на ООН, ще възстанови правото на всяка държава-членка да гласува в Общото събрание на ООН дали да приеме Руската федерация в ООН или не – законово право, от което те бяха лишени преди 31 години.
Само след като Русия изпълни условията за членство в Организацията, съдържащи се в параграф 1 на член 4 от Устава на ООН, Русия може да бъде приета за членство с решение на Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност на ООН, както е предвидено в параграф 2 на член 4 от Устава на ООН.
Украйна започва сложен процес, насочен към постигане на целите на това изявление, и в този контекст е готова да си сътрудничи с други страни за съвместна защита на Хартата на ООН и международното право от разрушителното влияние на Руската федерация“, пишат укаинските дипломати.