Гражданите на България могат да искат каквото и да е. Могат да настояват то да бъде направено, могат дори да протестират. Да се събират десетки и хиляди хора, дни на ред, по митинги и шествия; да викат, да подскачат, да блокират кръстовища, да скандират „Оставка!“, „Мафия!“, докато пресипнат.
След толкова години по протести и шествия, гражданите би трябвало да са разбрали, че тяхната воля е без значение.
Може би звучи прекалено цинично, но такава е реалността. Ако някой не вярва, нека си спомни как месеци наред през 2020 г. хиляди хора протестираха с искане за оставката на главния прокурор Иван Гешев. Постигнаха ли я? Никак.
Вярно, тази тема бе вкарана в дневния ред, което не е малко, но не е достатъчно. Политиците започнаха да говорят, но какво от това? Те и за борба с корупцията говорят.
Както се разбра близо три години след гражданския бунт през 2020 г., главен прокурор не се сваля с протести и гражданска енергия. Сваля се от задкулисието, което го е избрало. И то – толкова бързо, че може да излезеш в отпуск за седмица при един главен прокурор и да се върнеш следващия понеделник при друг.
Между другото, исканията на протестите през 2020 г. бяха за оставка на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Иван Гешев. Този триединен субект на корупцията и завладяната държава бе временно разклатен след падането от власт на Борисов през 2021 г., от списъците „Магнитски“ и докладите на Европейската комисия.
Оцеляването на модела явно изисква известни трансформации. И жертви. Късата клечка се падна на Гешев, макар някои да очакваха, че той държи другите двама с козове като „Барселонагейт“, кюлчета в спалнята, източване на КТБ и какво ли не.
И сега на ход е Бойко Борисов. А той така ги решава въпросите с оставките – бързо и категорично.
Помните ли как в разгара на скандала „Апартаментгейт“ Цветан Цветанов замина за САЩ, докато тук междувременно се решаваше съдбата му. Е, тогава нямаше бомба, а апартамент, ама беше със силата на взрив. И Гешев така – замина за Америка, а тук решиха.
И защо не, след като има политическо съгласие по този важен приоритет. ДПС даже приветстваха идеята.
Кой би очаквал подобен обрат по отношение на неприкосновения до вчера началник на държавното обвинение, този най-независим от независимите магистрати, инструмента господен, както той скромно се назовава? Подобен въпрос е наивен. Очевидно онези, които са го монтирали на този пост, могат и да го демонтират.
Гражданите не бива да се разочароват, че ги лъжат и им хвърлят прах в очите.
Ето, нали искахте да не е Гешев, готово! Махаме го, другата седмица го няма.
Ще има нов главен прокурор и ново правителство – две в едно. И екстра бонус – съдебна реформа.
Онова, което катурна едно правителство и събори четири парламента от пролетта на 2021 г. досега, изведнъж се оказа не само възможно и желано, но и обединяващо всички в парламента. Уронващият престижа на съдебната власт ще бъде свален; ще има антикорупционна и съдебна реформа; милиардите евро по Плана за възстановяване ще потекат…
Всъщност всичко е пълен цирк! Всесилни довчера изчезват и – ни вопъл, ни стон. Уж независими институции мишкуват и чакат да им се даде команда за действие. А като я получат…стой та гледай. Висшият съдебен съвет бранеше Гешев с всички сили. Но до четвъртък. След като от кандидат-премиера на ГЕРБ Мария Габриел научиха каква е новата повеля, а ДПС я потвърди, в петък шестима членове на напълно независимия Висш съвет съвет откриха огън срещу всеотдайно бранения досега главен прокурор и поискаха отстраняването му.
Сега остава прокурорите от системата да започнат спонтанно да подкрепят уволнението.
Другарски съд да организират същите, които миналата седмица, изтупани в червени тоги, излязоха да го бранят след „терористичния акт“. Това е толкова абсурдно и нелепо, колкото откритите писма и декларации в негова подкрепа от трудови колективи (целият щат, барабар с чистачките), когато го избираха. На крачка сме от сценария „Мафията сваля Гешев“.
И това е съвсем сериозно. Всички отговорни фактори толкова бързо обръщат палачинката, че конспирацията е неизбежна. Накрая бъдещият бивш главен прокурор без усилие ще се изкара жертва.
И докато ние се занимаваме с тоя тъп цирк, някъде из кабинети и на бели покривки текат разговори. Наследникът на Гешев вече е избран, нямайте съмнение.
От същите, които избраха него, а сега го свалят.
Гражданите у нас са свободни. Да гледат и да цъкат с език. Докато онези, които дърпат конците, правят каквото си искат.
Изобщо – къв си ти, бе, гражданино!? Или както казваше един класик на българската политика: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“.