Мобилизираните руснаци, които не искат да воюват, по закон имат право на алтернативна гражданска служба. Когато се опитат да се възползват от това свое право, те получават единствено заплахи. До 24 септември Кирил Березин, жител на Санкт Петербург, живее обикновен живот. Когато отива на работа в този ден, той намира под вратата си лист хартия. На него пише, че в рамките на един час трябва да се яви в службата за военна регистрация, пише „Свободна Европа“.
Преди осем години той отбива задължителната си военна служба, затова сега решава да отиде. Но оттам веднага го отвеждат във военно поделение 02511 в село Каменка, като дори не му позволяват да се прибере у дома и да се сбогува с баба си, от която е отгледан. Кирил не познава баща си, а майка му умира от свръхдоза наркотици, когато той е малък. Сега 69-годишната баба на Кирил почти не излиза от къщи и постоянно плаче за внука си.
Кирил е един от руснаците, пратени на война след обявената от руския президент Владимир Путин частична мобилизация. Властите казват, че ще привикват само хора с опит и военна специалност, но много мъже, които не отговарят на тези условия, също са получили повиквателни. Роднините на тези, които не искат да отидат на война, правят всичко възможно да върнат синовете, съпрузите и братята си от службите за военна регистрация или от територията на Украйна. Кореспондент на регионалната служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода „Север Реалии“ разговаря с жени, които разказват историите на мобилизираните си близки.
„Вече ги товареха в автобуси“
В деня, в който Кирил Березин е отведен във военното поделение, съпругата му Марина Циганова започва да мисли как да го спаси от фронта. Едновременно с това се опитва, доколкото може, да го оборудва. Купува наколенки, налакътници, спален чувал, уред за нощно виждане. Марина е допусната в поделението да ги занесе на Кирил точно преди заминаването му за Белгород. „Вече ги товареха в автобуси и ги караха към влака. По някакво чудо бях допусната до перона. Те се наредиха там, аз застанах до него и го прегърнах. Веднага чух вик всички външни лица да напуснат, защото в противен случай ще стрелят в краката ни. И разбрах, че не мога да остана повече там“, разказва Марина за последната среща с мъжа си.
Кирил остава във военното поделение в Каменка 4 дни. По телефона казва на жена си, че са водени на стрелкова тренировка само веднъж, като на всеки са били дадени по 30 патрона. Още първия ден той подава молба за алтернативна гражданска служба, като заявява, че никога през живота си не се е сражавал и просто не може да застреля друг човек, дори му става лошо от кръв. Молбата му не се приема. Няколко дни по-късно Кирил е изпратен във военна част в Белгородска област близо до границата с Украйна. На 1 октомври пристига във военен лагер край село Хохлово, а на 5 октомври подава втори рапорт до командира, че не желае да се бие.
Според жена му командващите отказват да подпишат рапорта. По думите ѝ офицерът, на когото мъжът ѝ е докладвал, го е заплашил. „Крещял е на момчетата, които не искат да отидат, обиждал ги е по всякакъв начин, наричал ги е „слабаци“. А лично на Кирил е казал: „Ще съжаляваш за това, което се опитваш да направиш. Ще умираш дълго и мъчително“, казва Марина. Когато пристигат в Белгород, мъжете получават неизползваеми оръжия. И там не ги обучават, въпреки че не са подготвени за война. Условията за живот в граничната зона са тежки. Мъжете получават по две дажби за четирима души. Храната просто не стига. Не само гладът е проблем. Първите три дни на Кирил му се налага да спи под открито небе. Спасява го спалният чувал, който си носи. После, когато една от палатките се освобождава, успява да се настани там.
„Предпочитам да отида в затвора“
Подобна е и историята на Михаил Ашичев, жител на Ленинградска област. На 26 септември той получава обаждане на мобилния си телефон от наборната военна служба да се яви на медицински преглед след два дни. „Миша никога не е подкрепял всичко това от 24 февруари насам“, казва съпругата му Александра. „Обсъждахме го много пъти и той каза, че ако има внезапна мобилизация, по-скоро би отишъл в затвора. Знаехме, че рано или късно ще дойде призовка, защото е служил, а военната му професия е началник на телеграфна служба.“
Когато му се обаждат, Михаил казва, че няма да се яви, тъй като не е получил призовка. След това полицаи идват в къщата, но той не си е вкъщи. Два дни по-късно получава ново обаждане, с което го привикват да му връчат призовката. Той отново отказва. Когато вечерта се прибират с жена му и децата от детската градина, полицията чака пред къщата. „Съпругът ми взе призовката, беше невъзможно да не го направи. Веднага отидохме в пощата и изпратихме заявление за алтернативна гражданска служба. Бяхме подготвили всички документи още след първото обаждане“, добавя Александра.
Съставена е друга комисия, която да разгледа искането на Ашичев за алтернативна служба. Заседанието се записва на видео.
Единият от членовете на комисията се обръща към Михаил с думите: „Вие не подкрепяте политиката на нашата държава. Ако не сте съгласни, защо тогава живеете в Русия? Родината вече е в опасност. Родината е в опасност!“
Михаил му отговаря: „Роден съм в тази страна, ще живея тук. Защо трябва да напускам, ако някой е дошъл на власт и води агресивна политика? Родината ми не беше в опасност преди 24 февруари. Или беше?“.
Не получава отговор. След заседанието, което продължава едва около пет минути, съпругата му взема военния паспорт на Михаил и си тръгва. А той смята да отстоява правото си да не воюва.
„Искаме нормален преглед и военно обучение“
Има многобройни оплаквания от роднини на хора, призовани в армията, не само за това, че военните служби не приемат молби за алтернативна гражданска служба, а и че не се обръща внимание на здравословното и физическото състояние на мъжете. Един от тях е Сергей Полушкин, в момента вече мобилизиран, който така и не е пратен на медицинска комисия, въпреки че краката му са толкова подути, че трудно може да ходи.
Сестрата му Дария се свързва с редакцията притеснена: „Брат ми се обади тази сутрин и каза, че искат да ги изпратят на фронта! За него има само един доклад, в който пише „Смята се за болен“. Просто не знам какво да правя!“.
За това какво се случва с мобилизираните мъже преди да бъдат пратени на фронта свидетелстват и записи и снимки, някои от които самите те публикуват в социалните мрежи. На 6 октомври Телеграм каналът „Сота“ публикува аудиозапис на разговор с мобилизиран руски войник. Той разказва, че се намира в село Солоти в Белгородска област до украинската граница, където повече от 100 резервисти като него са отказали да отидат в Украйна.
„Искаме […] поне да получим нормален медицински преглед, а не санитарен възел, в който седи един лекар и изобщо не се знае какъв е той. Както и да преминем нормално военно обучение. Веднъж отидохме на стрелбище, но никой не умее да стреля“, казва мъжът, цитиран от Радио Свобода. След мобилизацията са регистрирани редица самоубийства и смъртни случаи сред мобилизираните на територията на военните части. Според Министерството на отбраната в Москва, до 21 септември в Украйна са загинали 5937 руски граждани. По данни на украинското военно министерство обаче са убити около 55 000 руски войници.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.