Преди 82 години финландските войници, защитаващи страната си срещу значително превъзхождащата ги Червена армия, постигнаха грандиозен пробив: те победиха съветските нашественици. Сега, докато Украйна се готви за възможна руска инвазия, тя може да научи много от подвига на финландците през Втората световна война, пише Foreign Policy.
В края на 1939 година финландската армия записва зашеметяваща победа в битката при Толваярви (в Зимната война) и изпраща сигнал на останалия свят, че не всичко е загубено, дори когато врагът е многократно по-многоброен. Днес, друга страна е изправена пред подобна зимна война, и би могла да се поучи от Финландия. През ВСВ Йосиф Сталин смята, че инвазията във Финландия ще бъде лесна, защото по това време Финландия е млада страна с несигурна икономика, а освен това е преживяла гражданска война между буржоазните сили (известни като „белите”) и социалистите („червените”). Съветската инвазия се превръща в кошмар, но за агресора, а не за финландците.
Червената армия атакува Толваярви с дивизия от 20 000 души, танкове, оръдия и други бронирани машини. Насреща се изправят 4000 души, въоръжени най-базово. В продължение на десет дни обаче те удържат офанзивата и на 22 декември 1939 г. нападателите са принудени да отстъпят. Съветската армия губи 3000 души, а стотици други са ранени, докато финландците губят 274 души. Новините за героизма на финландската армия се разпространяват светкавично. В какво се крие ключът към успеха? Основната причина е общата ангажираност на населението, военно и цивилно. Силният дух на финландците и желанието за свобода се оказват по-силни от военната мощ на Червената армия.
Битката при Толваярви е коледно чудо и повратна точка в Зимната война. Въпреки че страната се съгласява на прекратяване на огъня три месеца по-късно, тя никога не капитулира. Червената армия губи в пъти повече войници от финландците и унижението за СССР е толкова голямо, че и до днес в руските училища почти не се споменава Зимната война. Финландската армия е превъзходно водена от Карл Густав Манерхейм, а финландците, независимо дали в униформа или не, вярват в своята страна. Войниците знаят, че се бият за оцеляването на страната, а безброй цивилни предоставят логистична помощ. Създаден е изцяло женски доброволчески корпус, който предоставя медицински грижи, а другите цивилни поддържат нормалните функции на обществото. Всички национални ресурси са използвани за защита на страната, с което се ражда и политиката на Финландия за тотална отбрана, при която всеки трябва да играе роля в опазването на държавата.
Украинците трябва да се поучат от ангажираността на финландските войници и цивилни. Въпреки че финландците имат диаметрално противоположни възгледи за това как трябва да се управлява тяхната страна, дори най-пламенните комунисти сред тях твърдо подкрепят финландските въоръжени сили и отхвърлят марионетния режим, създаден от СССР. Това, което най-много изненадва Сталин, е, че дори т.нар. „червени” във Финландия, които губят гражданската война, не приемат Червената армия с отворени обятия. Финландците вярват в своето правителство, защото знаят, че то е принципно и неподкупно. Създаването на подобно национално единство със сигурност би било трудно за Украйна, като се има предвид, че името на украинския президент Володимир Зеленски попадна в аферата „Пандора”. В Украйна се шири корупция, а държавни служители са успели по някакъв начин да натрупат $2,6 милиарда в биткойни (според данни, публикувани тази година).
Всеки, включително по-голямата част от населението, което не е част от въоръжените сили, може да играе роля в защитата на страната си по време на конфликт. Украйна може да научи и няколко военни урока от Финландия. По време на Зимната война малки финландски групи атакуват агресора в тила и късат маршрутите за доставка на храна и боеприпаси. Танковете остават без гориво, конете без овес, а войниците без храна. Освен това облечени в бяло финландски войници на ски атакуват с коктейли „Молотов” съветските танкове. Не на последно място – важна е готовността. Цялата финландска армия е мобилизирана няколко месеца преди съветската инвазия. Такава мобилизация може да бъде представена от бъдещия нашественик като ескалация, но ранната мобилизация носи огромни ползи – създават се укрепления, а освен това има време за задълбочено обучение. Финландия губи 11% от територията си в тази война, но остава независима. Сега, 82 години по-късно, украинците нямат Манерхейм, но обичат страната си също толкова, колкото финландците. И искат независимост.