Драмата на т.нар. прагматици в политиката е, че през 99% от времето им там ще им се налага да каканижат дълбоко безсмислени и непродуктивни според тях неща.
И „македонският въпрос“ и „руската заплаха“, особено с поглед към миналото, за тях са си истинско издевателство.
Но, както се казва, обществото ги принуждава да влизат в роля на загрижени.
И вместо да пробиват по два тунела на ден под Стара планина, налага се да вдигат кокалите на Гоце Делчев и да си блъскат главите с екзистенциалния въпрос чий е Крим.
„Свободата не ще Екзарх“, лозето молитва, а на Харвард не му е до Гоце. Не му е интерено, не намира тръпка там. Само че се налага да му обърне внимание.
Какво друго очаквахме, момчета?!