Арсенал в момента се намира на 1 място в английската Висша лига с 34 точки след 13 изиграни мача. Това е на практика 1/3 от сезона, което исторически погледнато означава, че би следвало клубът да е основен фаворит за трофея в края на сезона. Манчестър Сити обаче остава основният претендент за титлата, независимо че изостава с 2 точки в подреждането. На практика всеки здравомислещ футболен запалянко може да изброи куп причини, защо „гражданите“ ще са на върха отново в края на май 2023 г. Футболът междувременно нямаше да е толкова велика игра, ако всичко се решаваше след един публичен дебат.
Нека се върнем към сезон 2015/16. Това се оказа една от най-шокиращите години в историята на футбола изобщо, защото в конкуренцията на милиардерите от Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Тотнъм не друг, а скромният тим на Лестър Сити се пребори за титлата в шампионата. Споменът все още е пресен, когато седмица след седмица футболни експерти от целия свят, включително и наша скромна милост, прогнозираха, че сега е моментът „лисиците“ да се сгромолясат и едва да опазят мястото си в топ 4. Това „сега“ обаче се отлагаше кръг подир кръг, докато накрая чудото не стана факт и Лестър се превърна в съвременния Давид, който победи не само Голиат, но цяла армия от гиганти. Немислимото тогава стана реалност и футболните анализатори по цялото земно кълбо получиха такава силна отрезвителна плесница, че вече няма уважаващ себе си експерт в спорта, който с лека ръка да заклейми нещо във футбола за невъзможно.
Съвременният футбол се оказва подвластен все повече на статистиката. Затова се обръщаме към цифрите, за да чуем тяхното мнение по въпроса с шансовете на Арсенал за шампионската титла във Висшата лига.
Даниел Тейлър от The Athletic се е постарал да направи справка за точковия актив на „топчиите“ и как в миналото са се представяли други подобни клубове. Оказва се, че 34-те точки в този етап на сезона са били минималното постижение на ред други отбори през годините. Манчестър Юнайтед през сезон 1993/94, Челси през 2005/06, Юнайтед през 2006/07, Манчестър Сити през 2011/12, 2017/18 и 2018/19 и Ливърпул през 2019/20 са все предшественици, които събират между 34-37 точки след 13 кръга, за да станат в крайна сметка шампиони в края на сезона. Единствено Нюкасъл през 1995/96 финишира на второ място след един от най-сензационните обрати в историята на Висшата лига, когато „червените дяволи“ стигат до отличието в удивителен финален щурм. В този ред на мисли Арсенал има всички основания, за да претендира, че след около 6-7 месеца ще се поздрави с първа титла от 19 години насам.
Позволете ни да допуснем, че и вие сте сред хората, които цъкат в негодувание, когато слушат коментарите по Diema Sport, за да научат поредната безсмислена статистика. Веднъж-дваж месечно обаче има някои неща, които си струват да бъдат отбелязани. Една от не до там безсмислените статистики от телевизията е, че Микел Артета е поставил рекорд в историята на Арсенал с точковия си актив в момента. Дори великият Арсен Венгер не е събирал 34 пункта след 13 срещи, независимо, че има един цял сезон без допуснато поражение под името си. Испанският мениджър на тима може да се похвали, че е вдигнал летвата на нова височина. Това би трябвало да му носи известно самочувствие, че работата, която върши дава реален резултат.
„Лондончани“ могат да се похвалят с още нещо, което им липсваше в изминалите десетина години, а именно добър баланс в дербитата с водещите клубове. От началото на сезон 2022/23 видяхме как прекланят глави отбори от ранга на Челси (0:1), Ливърпул (3:2) и Тотнъм (3:1), като единствената загуба до момента дойде на „Олд Трафорд“ от Манчестър Юнайтед с 3:1. По това личи, че увереността и на самите играчи вече е драстично подобрена, защото от години насам търпят унижения от „мърсисайдци“, например.
Съдбата винаги си е разбирала от работата и сякаш по поръчка направи така, че директният сблъсък между Арсенал и Манчестър Сити през полусезона да бъде отложен. Това означава, че през пролетта ще видим основните претенденти за титлата в двоен челен сблъсък помежду си, който би могъл да се окаже ключът към успеха за едната или другата страна. Все още очакваме ръководството на Висшата лига да определи дата за мача на „Емиратс“, докато този на „Етихат“ е предвиден за 26 април, което се явява 33 кръг. Ако звездите се подредят подобаващо, няма да е изненада, ако това се превърне в пряк спор за шампионската корона.
Да, аргументите в полза на Хосеп Гуардиола и възпитаниците му са прекалено много в момента. Достатъчно е дори само да съпоставим играчите в двата лагера и ще видим, че Микел Артета не превъзхожда своя учител в почти нито една позиция. Футболът обаче може да е едновременно интересна, но и жестока игра. Контузия на един или друг ключов футболист може да наклони везните осезаемо в една от двете посоки. В момента със статут на незаменими в двата отбора изглежда са Мартин Йодегор, Кевин де Бройне, Уилям Салиба, Рубен Диаш, Букайо Сака и Ерлинг Холанд. Любимата ни игра може и да е отборна дисциплина, но надпреварите на най-високо ниво често се решават от един миг на спортен гений. Това са и моментите, които остават в историята. Остава само да разберем дали ще се роди новият Тиери Анри или Серхио Агуеро в този пореден класически сблъсък от „острова“.