Момченце на 32 дни, родено с вродена сърдечна малформация, бе спасено в Националната кардиологична болница чрез сложна интервенционална процедура. Мултидисциплинарен екип от детски кардиолози, детски интервенционални кардиолози, интервенционални кардиолози и кардиохирурзи взема решение да постави стент в аортата на бебето на мястото, където има стеснение. Какви рискове е криела интервенцията… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница.
– Проф. Кънева, преди известно време във вашата болница сложихте стент на аортата на бебе, което тогава е било на 32 дни и е тежало 1000 грама? Що за предизвикателство е това да работиш при такова малко сърце?
– При толкова ниско тегло на детето съдовете са изключително малки. Оперативната намеса, която е златен стандарт при лечение на този вид сърдечна малоформация, е практически свързана с изключително висок риск. Затова поехме предизвикателството да направим отстраняването на стеснението на аортата по неоперативен начин. Предизвикателство е, защото е заболяването е рядко, а и детето е малко. Това е така не само у нас, а и в цял свят.
– Колко време продължи интервенцията?
– Когато се говори за продължителност на една такава интервенция, трябва да се имат предвид няколко времена. От медицинска гледна точка това, което ни интересува, е продължителността на облъчването на пациента с рентгенови лъчи. Времето, през което ние сме поставили това дете на вредното въздействие на рентгеновите лъчи. Това продължи около 5 минути. Цялата манипулация, която започва с качването на детето в катетеризационната зала, поставянето му на апаратна вентилация, достъпът до съдовете, извършването на самата манипулация, продължи повече от час.
– В какво състояние бе момченцето и колко бе застрашен животът му, ако не се бяхте намесили?
– Бебето бе с много тежко изразена сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и реално животът му бе застрашен. Ако не беше отстранено това стеснение на аортата, щяхме да го загубим. Просто трябваше да предприемем тази стъпка.
– Какво му предстои?
– С тази интервенция ние възстановихме кръвоснабдяването с артериална кръв на долната половина на тялото. Очакваме детето да се развие добре, да качи килограми. Когато стане около и над 3 килограма, му предстои оперативна намеса. При нея ще се достигне до тази част на аортата, която стентирахме, ще се отстрани стента, след което да се възстановят двете части на аортата. Така ще се нормализира кръвотокът към долната половина на тялото.
– Колко често се сблъсквате с такива малоформации…
– По принципи коарктация на аортата е една от честите вродени сърдечни малоформации. Говорим за 5-7% от аномалиите, с които се срещаме. В периода на новороденото високостепенна коарктация на аортата може да протече и като критична кардиопатия. При нея трябва много рано в живота да се извърши оперативна намеса.
– Как стоят нещата в България? Колко деца имат такъв проблем на годишна база…
– Има около 10-12 деца годишно у нас, които се нуждаят от оперативна намеса при такава аномалия. Това дете е второто за годината, което е с екстремно ниско тегло, при което отстраняването на стеснението се извършва по неоперативен, а по интервенционален начин.
– Колко често подобен тип проблеми се онаследяват?
– При вродените сърдечни малоформации можем да говорим за около 25-30% генетично предразположение. При това дете не сме открили генетичен синдром, който да води и подсказва за такъв сърдечен проблем.
– Как очаквате да се развива едно такова дете…
– Детето е екстремно недоносено. По отношение на сърцето при една добре направена оперативна намеса се надяваме нещата с кръвоносните съдове да са добре. Как ще са нещата с белия дроб, който е засегнат, как ще са нещата с бъбреците, които в даден период са били с нарушена функция… Трудно ми е и не мога да кажа. Такива деца подлежат на регулярно проследяване от специалисти, педиатри, така че ще видим как ще се развиват нещата.
– Кога едно оперирано сърце може да се смята за излекувано?
– Преди години в монография на една много известна американска детска кардиоложка се посочваше, че може би единствените две вродени сърдечни малоформации, при които може да се смята, че операцията води до пълно излекуване на сърцето, са междупредсърдения дефект и лигирането на пресистиращ артериален канал. Независимо от успешното оперативно лечение при вродените сърдечни малофрмации „остатъци“ и „следствия“ на хирургичната намеса налагат проследяване през целия живот.