Докато партиите в българския парламент играят на „прескочи мандата“, президентът и неговото служебно правителство, което управлява вече шести месец, обвързват дългосрочно България в енергийната сфера. Неизбежно, когато става въпрос за газ и петрол, геополитика и бизнес интереси са в сплит.
Президентът и служебният кабинет обвързват държавата дългосрочно
Кабинетът одобри вчера Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на България и Гърция, които да си сътрудничат при изграждане на нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до района на Бургас и да подготвят План за действие за реализиране на проекта до 2024 г. А в края на 2024 г. изтича дерогацията, дадена на България за внос на руски суров петрол по море, което означава, че от 1 януари 2025 г. рафинерията на руската компания „Лукойл“ в Бургас ще трябва да се захранва с друга суровина, ако иска да продължи да работи.
Пак тази седмица държавните газови компании на България и Турция – „Булгаргаз“ и „Боташ“, подписаха споразумение за достъп до турската газопреносна мрежа и 5 терминала за втечнен газ (LNG) за срок от 13 години.
Тези решения се вземат без енергийна стратегия, одобрена от парламента, те са плод на президента и негови кадри – един твърде тесен кръг, който обвързва държавата в дългосрочен план. За резултатите от тях не се носи политическа отговорност и това е само един от болестотворните симптоми от разпада на парламентаризма.
Депутатите трябва да потърсят отговори
Служебният кабинет води активна енергийна политика, но едно е да се осигуряват слотове за танкери с втечнен газ и пускане на газова връзка, която беше на финала, съвсем друго – да се сключват дългосрочни споразумения в газовата и петролна сфера под „патронажа“ на президента.
За да я има например втората линия на „Турски поток“ през България, парламентът одобри през 2018 г. промени в енергийната стратегия. Така е ясно кои партии носят отговорността за тръбата през България с капацитет от 15.75 млрд. куб. м, която бе изградена, за да заобиколи Украйна и представена като „Разширение на газопреносната структура на „Булгартрансгаз“. Това са не само ГЕРБ, но и „Обединени патриоти“, БСП и на практика всички парламентарно представени партии тогава, тъй като нямаше гласове против. Настоящите проекти на служебното правителство обаче са замислени и осъществени без санкция на Народното събрание.
Какво прави кабинетът на Радев с газа от Турция – до 2036 г. осигурява над 1 млрд. куб. м газ годишно, което е 1/3 от годишното потребление на България, или дава нов коридор за руски газ до ЕС, чийто план е да скъса с руските изкопаеми горива до 2030 г.? Защо президентското управление е договорило тази сделка, след като в средата на 2023 г. ще влезе в експлоатация терминалът при Александруполис, в който България е акционер с 20% и има резервиран капацитет от 1 млрд. куб. м годишно за 10 години? Работа на парламентаристите е да изискат тези отговори – макар и постфактум.
Сбъдва ли София турски мечти?
Газовите сделки между „Булгаргаз“ и „Боташ“ някак естествено се вписват в обявения през октомври 2022-а газов хъб в Турция, договорен между президентите на Турция и Русия. Това неминуемо създава опасения, че в България може да се внася руски газ, маскиран като такъв от други източници. Газовата молекула няма национално знаме, както беше казал един анализатор. Към 2021 година Турция е получавала 44,9% от синьото си гориво от Русия през два газопровода – „Син поток“ и „Турски поток“. В края на м.г. беше съобщено за залежи от газ за общо 710 млрд. куб. м в турските териториални води, които ще се разработват.
Бойкоборисовата мечта за хъб „Балкан“ не се реализира, но ето, че Ердоган сбъдва своята – и на Путин. Турция става хъб за доставки на газ до Европейския съюз, посочена от стопанина на Кремъл. Там ще бъде изграден център за доставки, където през „Турски поток“ ще се пренасочат количества, предназначени за пострадалия от взривове „Северен поток“. Според Ердоган най-подходящ за целта е регион Тракия в Турция, който граничи с България и Гърция.
В тази посока са и възторжените отзиви в турски медии, които цитират турския министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез, според когото сделката с България отваря вратата за по-широка търговия с газ с останалата част от Европа.
Пред Анадолската агенция той акцентира върху неизползваните възможности на Трансбалканския газопровод, свързващ Украйна, Румъния и България с Турция. Тръбата е спряна от експлоатация през 2020 г., когато беше пуснат „Турски поток“. „Сега системата ще работи в реверсивен режим. Ще можем да предоставяме услуги на всички европейски страни в този регион, особено на България“, каза Дьонмез и прогнозира, че общо обемът на търговията и преносът на газ през България може да достигне 20 млрд. куб. м.
България може да бъде вкарана в опит за заобикаляне на санкциите
Идеята за петролопровод от Александруполис до Бургас също беше анонсирана от президента, повторена от енергийния му министър и потретена от „Лукойл“. Гръцката страна също я лансира с охота. За гръцките корабособственици, чиито танкери пренасят голяма част от руския петрол, проектът е възможност за добър бизнес. ЕС наложи почти пълно петролно ембарго за руския нефт по море и преработените петролни продукти.
Това не е онази тръба от „Големия шлем“ – eнергийните проекти, договорени от бившия президент Първанов и Путин през 2008 г. Трасето е същото, но идеята е петролът да се разтоварва в Александруполис и оттам да стига до рафинерията в Бургас. И тук, както при газа, стои въпросът чий ще е нефтът – руски, представян като суровина от Казахстан например, тъй като са сходни като показатели, или от други източници.
Българо-гръцката работна група ще трябва да изясни също икономическата целесъобразност и рентабилност на петролопровод, предназначен за рафинерията на една от най-големите петролни компании в света, каквато е руската „Лукойл“. За разлика от газовите споразумения, проектът тук е на ниво меморандум и като значима инфраструктура одобрението на парламента е задължително.
Ако партиите в Народното събрание не се опомнят, България може да бъде обвързана в нови зависимости, а заедно с това – и в опити за пробив на европейските санкции срещу Русия.
Автор: Емилия Милчева