Кралят на Йордания Абдула II предупреди Израел, че е готов и за конфликт, ако статутът на светите места на Йерусалим се промени, съобщи CNN.
Той даде интервюто, докато Израел се готви за вероятно най-дясното правителство в историята си.
Кралят заяви, че по отношение на Йерусалим той има „червени линии“.
Очаква се предстоящото правителство на израелския лидер Бенямин Нетаняху да включва противоречиви фигури, които някога са били смятани за крайни ръбове на израелската политика. Това предизвика и опасения относно потенциала за ескалация на израелско-палестинското насилие и за бъдещето на отношенията на Израел с арабските му съседи и западните съюзници.
Тази година вече беше най-смъртоносната за палестинци и израелци от близо две десетилетия, като повдигна призрака на ново палестинско въстание срещу Израел.
„Трябва да се тревожим за следваща интифада (въстание)“, каза кралят. „И ако това се случи, това е пълен срив на закона и реда, от който нито израелците, нито палестинците ще се възползват. Мисля, че има голяма загриженост от всички нас в региона, включително тези в Израел, които са на наша страна по този въпрос, за да сме сигурни, че това няма да се случи.
Израел превзе Източен Йерусалим от Йордания през войната от 1967 г., но подписа мирен договор с него през 1994 г., според който официално призна специалната роля на Аман в светите места на града. Но оттогава двете държави имат неспокойни отношения. Йордания редовно обвинява Израел, че нарушава споразумението, което му дава контрол над обектите и забранява на немюсюлманите да се молят там.
Хашемитската монархия на Йордания е пазител на светите места в Йерусалим от 1924 г., гарант за религиозните права на мюсюлманите и християните в града.
Напрежението е най-голямо около комплекса, известен на мюсюлманите като Харам ал Шариф, който е наричан от евреите Храмовия хълм. Мястото включва джамията Ал Акса, третото най-свещено място в исляма. Районът е и най-свещеното място в юдаизма. Политици от израелската десница често твърдят, че евреите също трябва да имат право да се молят там.
Една от най-противоречивите фигури в предстоящото правителство на Израел е Итамар Бен Гвир, който трябва да стане министър на националната сигурност и да поеме контрол над полицията, включително правоохранителните органи в светите места на Йерусалим. Бен Гвир има дълга история в подбуждането към насилие срещу палестинци и араби. Той е осъден за подбуждане на антиарабски расизъм и подкрепа на тероризма и открито призовава за промяна на статуквото в светите места.
„Не мисля, че тези хора са само под йордански микроскоп. Те са под международен микроскоп“, каза кралят, отговаряйки на въпрос за възгледите на Бен Гвир. „Трябва да повярвам, че има много хора в Израел също, които са загрижени толкова, колкото и ние.“
Той отказа да каже как Йордания ще реагира на промените в статута на светите места.
„В края на краищата израелският народ има право да избере когото иска да го ръководи. Ще работим с всеки и всеки, стига да можем да обединим хората“, каза той.
От населението на Йордания от около 10 милиона, повече от половината е от палестински произход, включително повече от два милиона палестински бежанци.
Йордания беше втората арабска нация, която нормализира отношенията с Израел след Египет.
Но след продължило десетилетия чакане Израел постигна голяма дипломатическа победа през 2020 г., като получи признание от още четири арабски държави, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан.
Редица държави обявиха в последните години, че ще преместят посолствата си в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Това ислямският свят прие като предизвикателство.