В коментари за официално започващия днес лидерски форум на Г-20 в Индонезия редица руски издания се спират на проведени вече двустранни разговори в кулоарите. Вчерашната първа лична среща на президента на САЩ Джо Байдън с китайския ръководител Си Цзинпин без преувеличение се нареди сред най-важните политически събития на седмицата, пише „Известия“.
Тя обаче няма да спре Щатите и занапред да възпират Китай в сферата на високите технологии, ще продължат както опитите им да преустроят твърде важни технологични вериги, така и идеологическото съперничество, прогнозира пред вестника пекинският политолог Ши Инхун.
Изобщо няма признаци САЩ да отменят високите мита върху вноса от Китай. Ще се запази сътрудничеството в борбата с климатичните промени, но главно на ниво риторика, а практиката ще срещне спънки – несъвпадението на националните политики и конкуренцията за влияние, пояснява той.
Американистът Малек Дудаков, говорил пред „Взгляд“, не очаква затопляне в американско-китайските отношения по-специално с оглед „доста твърдата (. . .) нагласа на Пекин спрямо САЩ“. А и неотдавнашният 20-и конгрес на Китайската комунистическа партия видимо засили позициите на играчите, настояващи за конкуренция с Америка, казва експертът.
Ето най-важното за Русия: не се оправдаха предположенията, че Си и Байдън ще се договорят за промяна в отношението на Пекин към Москва, добавя изданието „Взгляд“.
Голяма част от журналистите, пристигнали на остров Бали да отразят проявите на „двайсеторката“, няма да бъдат допуснати до тях, отбелязва „Росийская газета“.
Изцяло закрити за медиите ще бъдат заседанията за продоволствената и енергийната сигурност, също и дискусията за глобалната архитектура на здравеопазването. Най-важните световни въпроси ще бъдат обсъдени от лидерите в кулоарни срещи. Сред най-търсените ръководители е турският президент Реджеп Тайип Ердоган – заради дейното посредничество на Анкара в зърнената сделка и установения му диалог с руския лидер Владимир Путин. Според медиите Ердоган разчитал да разговаря на форума с Байдън. Дали обаче това ще стане след атентата в Истанбул и публичния отказ на Турция да приеме съболезнованията на САЩ като неискрени, пита се московският официоз.
Годишната среща на „двайсеторката“ е затруднена от конфронтацията на западните ѝ членове с Русия, обръща внимание „Комерсант“. Това е най-дълбокото разцепление на групата в историята й; председателстващата Индонезия се опитва да избегне провал, а заедно с нея и другите незападни членки се опитват да върнат в дневния ред проблемите на глобалното развитие и управлението на световната икономика в контекста на трусовете, предизвикани от санкционната война.
Междувременно в навечерието на срещата на Г-20 западни лидери от групата на „лошите ченгета“ по отношение на Москва един след друг неочаквано заговориха, че е възможен диалог с Владимир Путин, който не участва в срещата на Г-20, добавя изданието, като дава за пример изявления на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, германския канцлер Олаф Шолц и президента на Франция Еманюел Макрон.
САЩ искат да обърнат „голямата двайсеторка“ срещу Русия; изходът от схватката до голяма степен ще зависи от Индонезия, чийто президент Джоко Видодо се стреми да поеме важна роля на световната арена, четем в „Независимая газета“.
Пред Видодо стои задачата да осигури поне подобие на консенсус, да издейства приемането на заключително комюнике. Той се обърна към страните от ЕС с молба да не говорят с толкова жар срещу Русия, посочва всекидневникът.
„Страните от АСЕАН, китайците, арабите, африканците, латиноамериканците изпитват огромно недоверие към САЩ. Те разбират, че целта на американците е да запазят доминиращата си позиция, все така да диктуват собствените си правила за решаване на конфликти. Между западния и незападния свят се е образувал един вид пропаст“, коментира обстановката пред „Независимая газета“ ориенталистът Дмитрий Мосяков. Той обаче не изключва „отделни атаки срещу Русия от страна на неутрални държави“.
Днес всички усилия за координация в Г-20 са силно затруднени във връзка с конфликтната ситуация в Украйна. Затова не изключвам варианта на срещата изобщо да не бъде подписан никакъв документ, да има само размяна на мнения, тъй като западните участници ще настояват за формулировки като „нахлуването на Русия в Украйна“, заявява пред изданието „Икономиката днес“ („Экономика сегодня“) икономистът Никита Маслеников.
Но „ако се оставят нещата, както са, без никакви сериозни усилия да се решават съвместно очевидните проблеми на енергийната и продоволствената сигурност, проблемите с дълговете, инфлацията, забавянето в темповете на растежа и с климатичния дневен ред (. . .), това може да се превърне в катастрофа“, подчертава руският аналитик.