За обща изненада в началото на ноември руското командване обяви, че се изтегля от Херцон. От Киев веднага се чуха предупредителни гласове, че тази обява е типична руска лъжа и трябва да се внимава, защото е подозрителна. Някъде около 8 ноември започна изтеглянето на рускоговорящите украинци и по същото време „агресорите“ напуснаха града на „пръсти“, подобно на войниците на Вермахта, които напуснаха Рим, без да повредят „Колизеума“.
Когато стана ясно, че няма никаква опасност, украинците „превзеха“ оспорвания град и го превърнаха в символ на победоносния им марш срещу агресора. Повечето наблюдатели определиха отстъплението като огромно унижение за Путин. Те със сигурност не знаеха, че маршал Михаил Кутузов отстъпва пред Наполеон и го оставя да „превземе“ празна Москва.
В Пентагона случващото се бе следено с лупа. Междувременно американското разузнаване предприе ревизия на сведенията, засягащи резервите на руските боеприпаси. Отчетена бе грешката, че ракетите били на изчерпване. Те били многократно подценени. Десетките удари по инфраструктурни украински обекти, които не спираха, потвърдиха руското артилерийно превъзходство.
Съветникът по сигурността на САЩ – Джейк Съливан лети своевременно към Киев да поздрави Зеленски за постигнатото на бойното поле. Изненадващо вместо да го насърчи да продължи, той му препоръчва да се готви за преговори с Русия.
Американците са прагматични хора. Те нямат нищо общо със славянската романтика. От началото на войната, те са „помогнали“ на Киев с 52 милиарда долара, от които 27,6 за оръжие, останалите за хуманитарна помощ. Тяхната инвестиция очаква възращаемост, която за съжаление става все по-съмнителна. Зеленски побеснява от предложението и с право.
„Wall street Journal“ информира междувременно читателите си, че Съливан се е срещал с Директора по Сигурността на Руската федерация – Николай Патрушев. Добре информирани източници също публикуват информации, от които личи, че между руснаци и американци са започнали „неформални“ преговори зад гърба на украинците. Пример за това твърдение е срещата между Директора на Външното разузнаване на Руската федерация – Сергей Наришин с Уилям Бърнс – директор на ЦРУ на 14 ноември в Анкара.
Всички тези контакти не са по вкуса на Зеленски и още на другия ден две руски ракети паднаха в полското село Пшеводов и убиха двама земеделски работници. Според украинският президент – това са руснаците. Всички наблюдатели посочиха, че несъмнено ракетите са руски, но изстрелът е украински. На първо време се заговори, че те били противовъздушни. Случаят се разследва, но се появи друго неприятно предположение – че може и да не са противовъздушни, а умишлени? Джо Байдън, явно нервиран, отсече – „Аз само с внушения „Трета световна война“ няма да започна!“ Поради това, двете ракети, изстреляни от украинците, отвориха нова глава в отношенията между Байдън и Зеленски. Времето на сляпото американски доверие приключи. Генерал Марк Мили – председател на Обединения комитет на началниците на щабове на американската армия, подкрепи общото настроение във Вашингтон в последното си интервю. Той каза горе-долу. „Много е съмнително, украинците да си завърнат завоюваните от руснаците територии. Що се отнася до Крим, по-добре ще бъде полуострова да бъде забравен!“
„Черешката на тортата“ бе информацията, която американските медии пуснаха тези дни, а именно, че руският министър на отбраната Серей Шойгу се е срещал с амеранският си колега Лойд Остин.
На американските вежливи, но все по-настойчиви подмятатия за преговори, съветникът на Зеленски отговори безапелационно: Ако се съгласим сега да преговаряме, означава, че капитулираме!
На 20 ноември между 15 и 20 ракети бяха изстреляни срещу Запорожката централа, в която има стотина руски танка, около 500 войници и двама наблюдатели от Международната агенция за атомна енергетика.
„Лъжливото овчарче“ Зеленски отново си играе с търпението на Света. Дано да е за последно. Думата имат американците, защото те са негови най-щедри спонсори и покровители.
Една френска поговорка гласи – „Рогоносецът научава последен…“