На 1 ноември в Израел се провеждат безпрецедентни пети избори за по-малко от четири години, на които бившият премиер Бенямин Нетаняху се бори за завръщане на власт.
Избирателите се надяват да се намери изход от задънената улица, до която се стигна заради сблъсъка между политика, играещ доминираща роля цяло едно поколение, и многобройните му съперници. Страната затъна в омагьосания кръг на избори от 2019 година, същата година, в която Нетаняху беше обвинен в корупция по обвинения, които той отхвърля.
Ще спечели ли Нетаняху?
Не е ясно. Проучванията не показват категорична победа нито за Нетаняху, нито за основния му съперник, центристкия министър-председател Яир Лапид.
Предвижда се, че дясната партия „Ликуд“ на Нетаняху, макар че подкрепата за нея според проучванията е в застой, ще бъде с най-голямата група в парламента. Заедно със съюзниците си – крайно десни и ултрарелигиозни фракции, които го подкрепят за премиер – 73-годишният Нетаняху, който е ястреб в политиката, изглежда е на ръба да постигне управляващо парламентарно мнозинство.
При последните четири гласувания обаче Нетаняху не успя да сформира желаната дясна коалиция.
Кои са другите участници в надпреварата?
Петдесет и осем годишният Лапид е бивш телевизионен водещ и министър на финансите, който влезе в политиката на вълната на социално-икономическото протестно движение преди около десетилетие. Подкрепата за неговата партия „Има бъдеще“, която е на второ място в социологическите проучвания, показва известна възходяща тенденция. Но неговият лагер, които обхваща сили и от десницата, и от левицата, е по-малък от блока на Нетаняху.
Министърът на отбраната Бени Ганц оглавява дясноцентристкото „Национално единство“, което според прогнозите ще спечели много по-малко места от партиите на Нетаняху и Лапид. Но това не попречи на 63-годишния бивш началник на генералния щаб на армията да се обяви за единствения кандидат, който може да изведе страната от задънената улица, в която я вкара Нетаняху. Ганц иска да формира нови съюзи и да оглави широко правителство, което да изведе Израел от четиригодишната безпрецедентна конституционна криза.
Кой друг може да окаже влияние?
Итамар Бен-Гвир. Ултранационалистическият депутат може да се превърне в политика, който ще доведе Нетаняху до победа и ще постави на изпитание външните отношения на Израел, ако стане министър. Осъден през 2007 г. за подстрекаване към расизъм и подкрепа на групировка, включена в черните списъци на терористичните организации на Израел и САЩ, 46-годишният Бен-Гвир твърди, че оттогава е израснал и съзрял. Предвижда се общата листа на крайнодясната партия „Еврейска сила“ на Бен-Гвир и други фракции да заеме трето място, а нарастващата му популярност буди известна тревога в страната и чужбина.
Арабското малцинство в Израел, чийто глас може да повлияе на изборите. Арабите са около една пета от населението и не са достатъчно добре представени в парламента, много от членовете на арабската общност се идентифицират с палестинците или са палестинци. Те отдавна се оплакват, че са дискриминирани и третирани като граждани втора категория. Ниската избирателна активност може да премахне препятствията пред Нетаняху и да му осигури категорична победа. Високата избирателна активност може да помогне на Лапид – чиято напускаща властта коалиция включва арабска партия – за първи път в историята на Израел.
Защо се стигна до поредните избори?
Лапид и неговият коалиционен партньор Нафтали Бенет сложиха край на рекордното 12-годишно непрекъснато управление на Нетаняху през юни 2021 г., като сглобиха невероятна група от десни, либерални и арабски партии, крехка още от самото начало. Без да направи и година в управлението, коалицията загуби минималното си мнозинство заради дезертирали депутати. Вместо да изчака опозицията да го отстрани с гласуване, правителството разпусна парламента и това доведе до избори.
За какво става дума?
Големият въпрос се върти около Нетаняху. Макар че обвиненията срещу него в подкуп, измама и злоупотреба с доверие обединиха съперниците му, верните му поддръжници са непоколебими и настояват за завръщането на лидера си, смятат го за силен и съобразителен, с международно влияние. Критиците на Нетаняху се отвращават от мисълта човек, когото смятат за корумпиран и деструктивен, отново да застане начело на държавата и се опасяват, че ако това стане, той ще повлияе на правната система на Израел, за да избегне присъда.
Нетаняху изтъква своите качества в областта на сигурността и икономиката. Но при неясните перспективи за подновяване на мирните преговори с палестинците и при неуспеха на преговорите на световните сили за ядреното споразумение с Иран, сигурността и дипломацията до голяма степен останаха настрана. Според проучванията нарастващите разходи за живот са основната грижа за израелците, но малките различия в политиката на кандидатите по тези въпроси едва ли ще повлияят на избирателите.