Общински Съвет в Добрич категорично възразява България и българските граждани да бъдат третирани от конкретни страни членки па ЕС като второстепенни граждани на съюза. „Ние, гражданите в пограничните райони, разчитаме на падането на границите със съседните ни държави – в случая Румъния, за да можем да се възползваме от същинската идея заложена в създаването на EC – безпрепятствено и неограничено пътуване на хора и стоки в рамките на съюза“, се казва в декларация на Общинския съвет. По темата пред ФАКТИ говори Иво Пенчев от ГЕРБ, председател на Общинския съвет в Добрич.
– Г-н Пенчев, Австрия и Нидерландия ни спряха за Шенген, но от общинския съвет в Добрич излизате с декларация, в която призовавате да се отворят границите между България и Румъния. Обяснете защо?
– В пограничните райони, както ни е казваме, особено в североизтока, разчитаме основно на търговията и на топлите взаимоотношения между българите и румънците. Говорим като връзки, като румънски туристи, които идват по северното Черноморие. Много са румънците, които идват да пазаруват в Русе, в Силистра, във Варна и т.н. Поради тази причина се надявахме вече колко години – 7, 8, 9, двете държави да бъдем приети в Шенген и така да се отворят границите. Когато това стане, ние практически ще имаме единен пазар. Ние бяхме до момента изолирани в североизтока. И по тази причина бяхме убедени, че, когато паднат границите, когато влезем в Шенген, няма да сме вече пограничен районът, а ще сме център, а това нещо за нас е от жизнено важно значение. Пак повтарям – да не сме в пограничен район, а да сме в центъра. Когато няма граници, румънците спокойно ще идват. Все пак Румъния са 20 милиона души с по-добра платежоспособност, по-висок стандарт от българския, така стана, за съжаление. Всички в пограничните райони разчитаме изцяло на туризма и търговията с Румъния. Сега, когато се разбра, че пак няма да имаме шанс да влезе в Шенген заради Австрия и Нидерландия, или поне така се очертава в обозримо бъдеще, въпреки че след 12 месеца аз лично не съм много голям оптимист, че и тогава ще се случи, решихме за излезем с реакция заедно с колегите от Общинския съвет. Доколкото разбирам и колеги от други общински съвети също приемат нашата идея двете страни да отворят границите.
– А при румънците има ли такава нагласа?
– Да. Също такава нагласа има при румънците, защото и те се чувстват много ощетени. Бях скоро в Констанца и говорихме по темата, а те ни показаха, че се чувстват по абсолютно същия начин. И така се роди тази идея за реакция с нашите приятели румънците да си отворим нещо като малък Шенген. Това да бъде и като демонстрация, че ние не се чувстваме втора ръка европейци. Напротив, ние сме на равна нога с австрийци, шведи, германци и всички останали. Няма никаква разлика. Поне така ние се чувстваме. А сега Австрия и Нидерландия демонстрираха пренебрежение и едно такова недоверие към нас като хора, като политическа система. В този смисъл ние предлагаме нашето Народно събрание и техния парламент, на румънците, да предприемат стъпки и да направят законова рамка, на база която да бъде възможно отварянето на границите между двете държави.
– С колеги от други градове обсъждали ли сте идеята?
– Да. Колеги от Силистра и от Видин прегърнаха тази идея веднага. Очаквам на техните заседания на общинските съвети да гласуват също такава декларация в най-скоро време.
– Това може ли да стане само с споразумение между двете страни, или ще трябва да има и санкции на Европейската комисия?
– Доколкото разбрах от наши народния представители вече има отправен въпрос в Европейския парламент и дискусии с колегите, подети от страна на Румъния. И румънски, и нашите евродепутати вече говорят по темата. Точно как ще стане и дали ще ни трябва санкция и разрешение от Европейския съюз, това не мога да кажа в момента. В момента нашето предложение да се изготви спогодба между нашето Народно събрание и румънският парламент. Може да се изготви нещо като междудържавно споразумение. Ако тръгнем да питаме ЕК и ЕС, може пак да не ни разрешат, пак да ни откажат. Стига сме питали, на кого вече да правим добро или лошо впечатление. Станалото, станало – явно не ни искат тези две държави. И затова моето предложение е да няма питане, а просто ние да си гласуваме в нашето Народно събрание, румънците в техния парламент и да свалим границите. Ако искат да ни приемат в Шенген, ако иска да не ни приемат. България направи толкова много отстъпки – и за Северна Македония, и за превозвачите, ако помните. И какво стана. У нас се създаде такова усещане, че тези неща бяха в някаква степен подчинени на идеята да влезем в Еврозоната и Шенген. Е, вече ни показаха, че в Шенген пак не сме добре дошли. Какво да чакаме? След като не сме добре дошли, ние трябва да направим някаква реакция. Не може само да седим и да чакаме. Не е достойно това като поведение. Трябва ни реакция.