През отиващата си 2021 г. социалната политика бе реабилитирана; заради изборите изведнъж всички политически партии започнаха да мислят свръхсоциално, защото няма как да тръгнеш да искаш всенародната любов и да загърбиш социалната политика. Това беше добро, защото бяха повдигнати сериозни въпроси, каза за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
„Ягодката на тортата е актуализирането на пенсиите, което беше направено в края на годината; нещо, което се очакваше от много дълго време. Нямаше парламентарно представена сила, която да е против – партиите разбраха, че трябва да има такава промяна“, заяви Нейков.
По думите на Иван Нейков, грешна стъпка през годината е, че с политиките към пенсионерите загубихме границата между социално осигуряване и социално подпомагане. „Започнахме да даваме като пенсия помощи – дали ще ги наричаме ковид добавки, дали – подкрепа до линия на бедността, не е толкова важно, но така размиваме границата между две съвършено различи системи“, заяви експертът.
При осигурителната система е важен приносът на човека с оглед на размера на пенсията, докато при социалното подпомагане са водещи нуждите на човека – там принос няма, там е въпрос на подкрепа от обществото, припомни директорът на Балканския институт по труда и социалната политика.
Според Нейков тази грешка продължава да съществува, пренесена и в политиките за 2022 г. – отново ще даваме поравно ковид добавките. Той смята, че задачата как да не се размиват границите между двете системи, ще продължаваме да я решаваме през 2022 г., дано не и през 2023-та, защото „много хора по труден начин разбраха един от основните закони в социалната сфера – че много лесно се дава, но много трудно се спира онова, което си дал, дори когато грешно си го дал“.