Разрухата на Пловдивския панаир започна още от началото на тези 30 г., в които започнаха промените със забавянето на българската икономика, на българската индустрия. Загубата на пазари на България в ЕС и извън него. Може би си спомняте много добре какво представляваше Пловдивският панаир преди 10 ноември, като започнем от Американската и стигнем до Руската палата, 4 палати, свързани с българската икономика и българското селско стопанство.
След това Пловдивският панаир се превърна в едно убежище на партийни интереси, независимо коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И така постепенно се превърна в един битпазар. В България нямаше специалисти, които да управляват такава собственост, с такива мащаби. Това каза пред Радио „Фокус“ д-р Иван Чомаков, кмет на Пловдив в периода 1999 до 2007 г.
„Може би идеята като начало беше добра. Беше създадено дружеството „Пълдин Туринвест“, в който влизаха частните капитали на господин Гергов и собственост на Община Пловдив. Това бяха имоти, към които нямаше никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет беше създадено това дружество с цел възстановяване и поддържане на тези имоти. По-късно обаче с това дружество участваше в преструктуриране на капитала на Пловдивския международен панаир“, допълни Чомаков.
Според бившият пловдивски кмет доста инвестиции са се направили след създаването на тази връзка между Пловдивския панаир и „Пълдин Туринвест“, но за съжаление не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща.
Отказах да съм директор на Пловдивския панаир, защото всеки човек тежи на мястото си със знанията и образованието, което има, допълни Чомаков. „Аз съм давал съвет примерно да се направи един международен конкурс за управление на Панаира. Първият опит да бъде приватизиран Панаирът беше направен по времето на НДСВ. Тук трябва да спомена името на господин Гиньо Ганев, който дойде и ни предупреди, защото Панаирът беше подготвен за приватизация.
В тези разговори тогава и на пресконференции, моята идея беше да се направи такъв конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на управление на такива структури, дори посетихме град Лайпциг, който е побратимен град на Пловдив, посетихме техния нов панаир, но за съжаление моят мандат изтече и тези връзки, като че ли не бяха продължени.“
2006 г. печалбата на Панаира беше около 6 милиона лева само от Есенния международен панаир, но с промените в управлението на държавата, ние не бяхме подготвени да управляваме такива структури в условия на пазарна икономика и частна собственост, обясни д-р Чомаков. „Мисля, че и сега няма подготвени такива кадри“.
Въпрос на желание и на разбиране е, и на това колко се чувстваш пловдивчанин, за да запазиш нещо, което е емблема на град Пловдив. И на България, разбира се, това е национална гордост, в заключение каза д-р Чомаков.