Затворът „Евин“ в Техеран е печално известен заради изтезанията и грубите нарушения на човешките права, които се извършват там. Наскоро в едно от крилата на затвора избухна пожар, при който загинаха най-малко осем души.
Британският бизнесмен от ирански произход Анушех Ашори е прекарал четири години в „Евин“, две от които именно там, откъдето според иранските власти е тръгнал огънят. Ашори е бил задържан през 2017 година, когато пристигнал в Иран, за да посети майка си. Обвинението срещу него гласяло: шпионаж в полза на Израел.
Хлебарки, плъхове и развалена храна
„Бях напълно шокиран. Усещах, че са ме упоили. Не знаех какво се случва – бях със завързани очи“, разказва той затова как е попаднал в затвора. Условията в него той описва като катастрофални: „В килиите се борехме с дървеници, хлебарки и огромни плъхове. Даваха ни да ядем развалена храна“.
В четири килии били натъпкани общо 70 души. Ашори си спомня за едно голямо помещение, което навремето е било плувен басейн, а после и шивашки цех, където се шиели затворническите униформи. Британецът предполага, че именно оттам е тръгнал пожарът.
„Психически тормоз“
Най-лошите му спомени са свързани с прекараните 45 дни в изолатора, които Ашори описва като пълен психически тормоз. „Основно бях разпитван от един човек, но чувствах, че в помещението има и още хора. Бях заплашван, че може да се случи нещо на семейството ми“, казва той.
В неговата килия никога не гасели лампите, за да не може да спи, а от съседните килии се чували страшни викове. Болките, които го измъчвали, както и страхът, че могат да сторят нещо на близките му, го докарали до опит за самоубийство: „Исках да умра. Мислех си, че ако ме няма, ще изчезнат и заплахите“, казва той.
В знак на протест срещу неправомерното му задържане Ашори обявил гладна стачка, която продължила 17 дни. През март 2022 г. бил освободен, след като британското правителство изплатило дългове на Техеран за 461 милиона евро. Заедно с него била освободена и затворничката с двойно гражданство Назанин Захари-Ратклиф.
Преживяванията си от затвора “Евин“ Анушех Ашори описва в книга, с която иска да привлече вниманието към катастрофалната ситуация с човешките права в Иран.
Отвлечен по пътя към летището
Още преди Ислямската революция от 1979 година „Евин“ е използван като място за задържане на политически затворници, чужденци и иранци с двойно гражданство. Четири години зад стените на зловещия затвор е прекарал и Низар Зака – ливански бизнесмен, който живее в САЩ. През 2015 година той участвал в конференция в Техеран, посветена на жените и семейството. Там той произнесъл реч по покана на иранското правителство. По пътя към летището бил отвлечен и хвърлен в затвора „Евин“ по обвинение в шпионаж в полза на САЩ.
На 25 квадратни метра били натъпкани общо 20 души. От Зака искали да направи публично признание по телевизията, но той отказал: „На всеки 6 седмици ме разпитваха, задаваха ми един и същи въпрос – дали имам нещо да кажа. Отговарях „не“ и бях връщан обратно в килията. Понякога прибягваха до насилие: ако не отговаряш на въпросите им, те принуждават да стоиш или седиш в неудобна поза до припадък. И тогава започваха да се разхождат из помещението и да стъпват върху ръцете ти“, разказва той.
„Сънувах, че стените на затвора се сриват и отново съм свободен“
Зака прекарал година и половина в изолатора, на няколко пъти е излизал в гладна стачка. В мизерната килия постоянно светела крушка. „Но това е нищо – завивахме се с черджета, които бяха пълни с паразити, също както и възглавниците. Хващахме какви ли не инфекции. Спомням си как една нощ ме изведоха от килията. Нямаш право да разговаряш с никого. Беше през октомври или ноември, навън беше студено, но чорапи не ни даваха да обуваме. Разрешаваха да ходим само с чехли, включително и навън. Беше наистина ужасно“, спомня си Зака.
След множество международни кампании за неговото освобождаване и лични постъпки от страна на ливанския президент Мишел Аун иранските власти го освободили през юни 2019 година. Заедно с други бивши политически затворници Зака основал неправителствената организация „Hostage Aid Worldwide“, защитаваща правата на затворниците.
„Докато бях в ‘Евин‘ сънувах, че мощно земетресение срива стените на затвора, а ние излизаме на свобода и се връщаме у дома. Надявам се сънят ми да се сбъдне – всички задържани там да бъдат освободени от недоволните, които сега демонстрират по улиците и площадите на страната.“